Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
ТремалНаик и махаратът с карабини в ръце следваха напрегнато движенията на Дарма, който не изпускаше от очи жертвата си и бавно приближаваше. Сърцата им биеха до пръсване. Достатъчен бе един вик на индиеца, за да се вдигне тревога из подземията и смелата акция да пропадне.
— Дали ще успее? — прошепна махаратът в ухото на ТремалНаик.
— Мълчи и гледай. Дарма е умен.
Индиецът още не бе чул нищо — тъй безшумно стъпваше животното; накрая то спря, сви се, изчака малко и извърши страхотен скок. ТремалНаик силно стисна ръката на Камамури. Човекът и животното паднаха едновременно на земята и се чу глухо пращене на кости. Двамата се затичаха към огъня с насочени карабини.
— Браво, Дарма! — каза ТремалНаик и погали звяра по гърба.
Приближи се до индиеца и го повдигна. Потънал в кръв, нещастникът не даваше признаци на живот. Тигърът бе смачкал главата му между зъбите си.
— Наистина е умрял — каза ТремалНаик и го пусна. — Дарма не можеше да нанесе по-добър удар от този. Ще видиш, Камамури, че с това храбро животно ще свършим добра работа. Вече не ми се струва трудно да върна свободата на онази, която обичам.
— И мен така ми се струва, господарю. Ще бъде голяма гледка, когато Дарма се хвърли посред оная банда от убийци и ги обърне в бягство!
— Да, това ще бъде момента да отмъкнем Ада.
— И къде ще я отнесем?
— На първо време в колибата; после ще помислим да я отведем в Калкута или някъде по-далеч.
— Тихо, господарю!
— Какво има?
— Чуй!
В далечината се чу остър звук, който двамата приятели веднага разпознаха.
— Рамзингът — възкликнаха.
Силен, тъп звук се разнесе веднага след това из всички галерии на подземието. Беше същият звук, който те чуха нощта, в която слязоха на брега на Раймангал, за да търсят Хурти. ТремалНаик потръпна целият и почувствува, че силите му се умножават. Скочи като тигър и вдигна карабината си.
— Полунощ! — извика с нечовешки глас. — Ада!… О, моя годенице!
Повече не можа да изрече нищо. Издаде гърлен вик и се впусна стремглаво напред, следван от Камамури и тигъра. Приличаше на звяр, а не на човек. Очите му бяха кръвясали, на устата му се появи пяна, а в дясната си ръка размахваше дългия нож, готов да го забие в гърдите на първия враг.
Тъпанът продължаваше да ечи, за да свика поклониците на сектата на тайнствената богиня, а в далечината долитаха звуковете на рамзинга и неясен брътвеж на гласове. Ужасният момент наближаваше, дванадесетият час настъпваше. ТремалНаик затича още по-силно, нехаещ, че стъпките му могат да бъдат чути.
— Ада!… Ада! — шептеше и пробягваше като бесен галериите, една след друга.
В дъното блесна светлина и мигом до тях достигнаха виковете на хората от сектата
— Ето ги! — изкрещя ТремалНаик.
Камамури се хвърли отгоре му и впрягайки всичките си сили едва успя да го спре.
— Нито крачка повече! — каза му. — Ако ти е скъп живота на твоята Ада, нито крачка повече! — повтори Камамури и го пригисна с все сила към себе си.
— Пусни ме, махарате, пусни ме! Целият горя… всички дяволи са в кръвта ми.
— Точно заради това не искам повече да продължаваш. Ако нахълташ в тази пещера преждевременно, загубени сме. Овладей се, господарю, ако искаш да спасим момичето.
Сърцето ми ще изскочи от гърдите, а кръвта ми завира. Чувствувам сила да разкъсам тези злодеи и извадя от тях всички ония чудовища. Чуваш ли?. . Не чу ли един сърцераздирателен вик?
— Нищо не чувам, нещо се лъжеш.
— Стори ми се, че чух някакъв глас.
— Това е прекалената възбуда. Успокой се, господарю, ако искаш да я спасиш.
— Добре, ще се овладея, но нека не спираме тук.
— Не, няма да спираме, тръгни с мен, но ако допуснеш най-малката непредпазливост, ще те оставя. Дай ми ръката си
Камамури стисна лявата ръка на ТремалНаик и малко след това спряха зад една огромна колона, откъдето можеха да гледат, без да бъдат видяни.
Пред погледа им изпъкна странно зрелище.
Отпреде им се отваряше просторна пещера, издълбана в червения гранит по подобие на прочутите древни храмове, поддържана от двадесет и четири колони, украсени с чудновати скулптури на слонски и лъвски глави и разни божества. В подножията им личеше изображението на Парвати, богинята на смъртта, яхнала лъв, както и богинята Ганеза с осемте си ръце, седнала между два слона, които съединяваха хоботите си над главата й. На четирите ъгъла личаха статуи на Шива, а по средата се издигаше една чудовищна богиня с изплезен червен език, препасана с плетеница от човешки ръце и огърлица от черепи. Подобна богиня ТремалНаик вече бе видял в предишната пагода. От свода, покрит с изпъкващи релефи на битки между Рама и тиранина Равана, крадец на красивата Сита, висяха множество бронзови полилеи, които пръскаха наоколо синкавобледа, мъртвешка светлина.