Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Лицето ви ми е познато. Извинете ме, моля. Обикновено помня добре хората и имената им, но днес съм малко разсеян.
Килгър се усмихна.
— Така се отразява бракът на мъжа. Ще свикнете.
Кристофър се надяваше, че това няма да му се наложи. Преди да са изминали няколко месеца, той щеше да постави океана между себе си и разсейващата го младоженка.
— С няколко мои приятели се питахме дали бихте желали да се присъедините към нас за една игра на покер.
Кристофър се подсмихна.
— Решили сте, че сте намерили един наивник, така ли?
Килгър се разсмя.
— Нищо подобно! Залаганията са ограничени до пет долара. Това е светска игра, не професионална.
— Май никога не съм играл покер.
— Ще се радваме да ви научим.
— Обзалагам се, че точно така ще стане.
Килгър се усмихна.
— Това е част от играта.
Приятелите на Килгър бяха Сайлъс Колби, местен търговец, и Дерек Слейтър, собственик на ранчото Рокинг Ар, което се намираше на един ден езда на север от града. Играеха приятелски. Отмъкнаха на Кристофър само петдесет долара, докато му напълнят главата с тънкостите и стратегиите, които не бяха написани в ръководствата по покер. За учудващо късо време Кристофър започна да печели, а не да губи.
— Най-проклетото комарджийско лице, което съм виждал — оплака се Колби след раздаване, в което Кристофър успешно блъфира с двойка дами срещу три негови петици.
— Господинът има талант — каза Слейтър. — Прави го съвсем естествено.
— Как е възможно човек да е толкова съсредоточен в деня след сватбата си! — изкоментира Килгър с усмивка.
Истината беше, че Кристофър бе напълно разконцентриран. Докато играеха, от време на време на сцената излизаха артисти, които забавляваха посетителите. Два номера се повтаряха. Грациозна млада жена пееше на френски и на английски език с ясен сопран, а четири закръглени момичета подскачаха в някакъв танц, който се състоеше най-вече от високо вдигане на краката. Нито едно от изпълненията не беше вълнуващо като испанския танц на Маги. Напълно облечена, със своите бавни и чувствени движения Маги притежаваше много повече сексуалност от тези момичета е всичките им подскоци и показване на дамско бельо.
В края на вечерта Кристофър водеше с около седемдесет и пет долара. За щастие мъжете, с които играеше, все още се държаха приятелски с него.
— Сигурен ли сте, че никога досега не сте играли покер? — попита го дружелюбно Килгър, след като вече бяха решили да прекратят и да се прибират.
— Играта на карти е често срещано забавление в Англия. Но тази вечер за пръв път играх покер.
Килгър поклати глава невярващо.
— Слава богу, че нямате намерение да ставате професионален комарджия.
— Има по-интересни начини за правене на пари — каза Кристофър с усмивка.
— Радвам се, че мислите така.
— Господин Талбът — намеси се Дерек Слейтър. — Томас ми каза, че вие сте човекът, който ще поеме ранчото на Монтоя на река Пекос.
— Ако дарението бъде потвърдено. Съпругата ми е наследницата.
— Така ли? И вие се оженихте за нея вчера?
— Да — отвърна Кристофър.
Когато се отправиха към вратата, Слейтър изостана и се приближи до Кристофър.
— Занимавали ли сте се някога със скотовъдство по тези места? — попита Слейтър.
— Трябва да призная, че никога не съм се занимавал със скотовъдство — отвърна Кристофър.
Слейтър поклати глава съжалително.
— Питам се дали съзнавате с какво се захващате. Зимите в Ляно Естакадо са много тежки. Добитъкът може да замръзне от студ. А летата са толкова горещи, че върху напечените скали може да се пържат яйца. В някои части човек може да язди в продължение на дни и да не види никакво дърво — само треви и проклетите ютени колове, докъдето погледът стига.
Навън ги посрещна студената пролетна нощ. Над главите им се разстилаше Млечният път. Килгър и Колби се сбогуваха и си тръгнаха. Слейтър и Кристофър пресякоха улицата и се запътиха към „Плаца“.
— Очаквам, че вие ще се окажете прав. — Кристофър поде разговора оттам, където Слейтър бе спрял. Не си даде труд да обяснява на господина, че няма намерение да живее в Ляно Естакадо. — Бил съм на различни места по света и разбрах, че всяко крие своите опасности. Човек, който е тръгнал нанякъде, без да познава земята и хората, си търси белята.
— Това е истината — кимна Слейтър.
— Смятам да наема компетентен управител на ранчото, който да се грижи за собствеността на съпругата ми — в случай че правата и бъдат потвърдени. Ще съм глупак, ако прахосам хубавата земя, като се опитвам да я управлявам сам.