Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
През 1926 г. е следващото „изхвърляне“ на Детердинг. По това време при една блокада вьв Франкфурт детективите на Ваймарската република намират голямо количество фалшиви руски банкноти (въведените тогава червонци). По-късно се изяснява, че чрез агенти са искали по контрабанден начин да ги внесат в Съветския съюз. Това предизвиква известния процес за червонците. Нишките без съмнение водели към Детер-динг. Естествено фалшифицирането на парите е част от общата противосъветска икономическа офанзива.
Детердинг, разбира се, е много влиятелен човек, но по време на процеса се изяснява, че във финансовия саботаж са били замесени и някои групи от френския и немския капитал. Поради това съдът произнася оправдателна присъда, като се мотивира, че организаторите на фалшифицирането на парите са действували, „от една страна, по безкористни политически причини, а, от друга, банкнотите не са пуснати в обращение“.
Както става ясно по време на злостните противосъветски акции на Детердинг, жаждата за печалба и желанието за търговско разширение играят по-голяма роля от всичко друго. Същият Детердинг, който в Париж, в хотел „Мажестик“, се обръща към международните петролни величия с предложение за бойкот на „червения петрол“, когато става дума да засили бойните си позиции, не се колебае да използва петрол, закупен от Съветския съюз, срещу съперника си на световния пазар Рокфелер.
„Ройъл Дъч Шел“ е първото голямо предприятие, което въпреки изявленията на Детердинг купува пет-рол от Съветския съюз и се опитва да го използва, за да отнеме част от купувачите на „Стандард Ойл“. Рокфелер, чиято тайна служба няма съперник, узнава за това и чрез едно от дъщерните си предприятия с изкусна търговска хватка закупува една трета от съветските петролни излишъци.
Детердинг беснее от гняв и настоява пред „Стандард Ойл“ „честно“ да поддържат бойкота, съгласно взетото решение в хотел „Мажестик“. Тогава разузнавачите на „Стандард“ му поднасят точен списък на закупения от „Ройъл Дъч Шел“ петрол от Съветския съюз, нещо повече, съобщават му и имената на купувачите.
Детердинг е принуден да отстъпи и враждата „Стандард“ — „Ройъл Дъч“ относно покупките на съветски петрол накрая става непосредствена предпоставка за раждането на международен петролен картел.
Десетилетните войни на цените от Китай до Мексико и до Близкия Изток накараха двамата големи съперници най-после да разберат, че по отношение на съветския петрол те трябва да постигнат търговско споразумение, валидно за целия свят. Накрая е постигнато споразумение в Северна Шотландия, в разкошния ловен замък на Детердинг Акнъкери. Кралете на международния петролен капитал получават покана за „лов на бекаси“ в замъка.
За лов Рокфелер изпраща един от доверените си хора, генералния директор Уолтър Тийгъл, мъжа, който разобличава двойната игра на Детердинг по отношение на покупките на съветски петрол. С този жест Рокфелер иска да покаже, че в света на петрола той е истинският шеф, затова изпраща „посланика“ си там, където „владетелите“ на другите фирми присъствуват лично. Вторият най-важен партньор при договарянето, разбира се, е домакинът Детердинг, като представител на „Ройъл Дъч Шел“. Като трети партньор на масата сяда представителят на петролния тръст „Бритиш петролиъм“, изцяло английска собственост. (По това време той има големи интереси в Иран и Близкия изток. Това показва и старото му име Британско-персийска петролна компания.)
Събралите се петролни ловци не убиват бекаси, но се споразумяват за разпределянето на много по-ценна плячка. На 11 септември 1928 г. се ражда „Акнъкерската спогодба“. Те открито заявяват, че целта й е „регулирането на производството на петрол и разпределянето на международния петролен пазар“. Новият картел при тогавашната му оригинална форма обединява седем големи монопола. Преди всичко, разбира се, тримата участвуващи: британско-холандския „Ройъл Дъч Шел“, чисто английската „Британо-персийска петролна компания“ и първородната рожба на монопола на Рокфелер „Стандард Ойл ъф Ню Джързи“. Към тях се присъединяват още три Рокфелерови предприятия, които само формално са независими. Те са: „Стандард Ойл ъф Калифорния“ („СОКАЛ“) и обединението „Стандард Ойл ъф Ню Йорк“ — Вакуум („МОБИЛ“), както и „Гълф ойл“. Включва се също и един независим от Рокфелер тексаски петролен тръст: „Тексас Ойл Къмпани“. Както се вижда, картелът, образуван в шотландския ловен замък, има седмина членове. Затова десетилетия наред го наричат „Седемте сестри“. Сестрите обаче не са съвсем равноправни. От списъка става ясно, че срещу един англо-холандски и един чисто английски петролен тръст стоят пет американски петролни монопола и от тези пет четири зависят непосредствено от Рокфелер. Независими от това дали на Детердинг му харесва или не, но на „лова на бекаси“ в Акнъкерския замък Рокфелер е този, който грабва най-голямата плячка. Детердинг е недоволен, но е принуден да се съгласи, че съотношението между петролните сили все повече натежава на страната на американците.