Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
При предишното му идване тя бе снасяла яйца — яйца за нови царици на кошери — груб, жесток и в същото време естетичен процес. Сега Царицата на кошера просто лежеше на влажната земя в тунела и ядеше храната, която й носеха непрестанен поток работници. Глинени купички, пълни с щир, размачкан с вода. От време на време по някой плод. От време на време месо. Никакво прекъсване, работник след работник. Миро никога не беше виждал, не си бе представял някой да яде толкова много.
Как мислиш, че снасям всичките тези яйца?
— Никога няма да успеем да спрем флотилията, ако не можем да пътуваме в пространството — каза той. — Те ще убият Джейн, всеки момент. Достатъчно е да изключат ансибалната мрежа и тя ще умре. Какво ще стане тогава? За какво са твоите кораби? Лузитанската флотилия ще дойде и ще унищожи тази планета.
Във вселената има неизброими опасности. Не е тази, от която трябва да се тревожиш.
— Аз се тревожа от всичко. Загрижен съм за всичко. Освен това вече съм си свършил работата. Край. Вече открихме достатъчно обитаеми планети. Повече, отколкото можем да заселим. Сега имаме нужда от повече кораби и време, не от още планети.
Ти малоумен ли си? Наистина ли мислиш, че с Джейн те пращали: да гониш вятъра? Ти вече не търсиш светове, които да населим.
— Нима? И кога е станала тази промяна на задачата? Обитаемите светове са странично занимание.
— Защо тогава с Вал се убиваме от работа през всичките тези седмици? И това е буквално за Вал — защото работата е толкова скучна, че Ендър не се интересува вече от нея и тя загива.
Има по-голяма опасност от флотилията. Нея вече я победихме. Разселихме се. Какво значение има, ако умра? Дъщерите ми ще пазят всичките ми спомени.
— Виждаш ли, Вал, Царицата на кошера знае, че спомените ти, това си ти. Ако спомените ти се запазят, и ти оставаш да живееш.
— Дрън-дрън! — изсумтя Вал. — Каква е тази по-голяма опасност?
— Няма по-голяма опасност — възрази Миро. — Тя просто иска да ме отпрати, но аз няма да си тръгна. Твоят живот си заслужава да бъде спасен, Вал. Както и животът на Джейн. И Царицата на кошера може да намери начин да го направи. Ако Джейн може да служи като мост между Ендър и цариците на кошери, защо да не е възможно Ендър да бъде мост между Джейн и теб?
Ако кажа, че ще опитал, ще се захванеш ли отново с работата си?
Тук имаше уловка: преди време Ендър бе предупредил Миро, че Царицата на кошера гледа на намеренията си като на реални факти, също както на спомените си. Когато те се променят обаче, новите намерения стават нови факти и тя не си спомня вече дали е възнамерявала нещо друго. Така обещанията на Царицата на кошера бяха все едно написани на пясъка. Тя изпълняваше само тези, които й се струваха смислени.
Въпреки всичко нямаше какво друго да направи.
— Ще опиташ — каза той.
Дори в момента опитвам да измисля как може да стане. Съветвал се с Човек и Рутър и с останалите дървета-бащи. Съветвал! се с всичките си дъщери. Съветвал! се с Джейн, която смята, че всичко това е глупаво.
— Някой интересува ли се изобщо от моето мнение? — попита Вал.
Ти вече си съгласна. Вал въздъхна:
— Предполагам, че да. Дълбоко в себе си, където съм един стар човек, който не дава пукната пара дали тази млада марионетка ще оцелее, или ще умре — предполагам, че на това пиво на съзнанието си нямам нищо против.
През цялото време си била съгласна, но се страхуваш. Страхуваш се да не загубиш това, което имаш, и не знаеш какво ще бъдеш.
— Правилно си разбрала. И не ми пробутвай повече тази глупава лъжа, че нямаш нищо против да умреш, защото дъщерите ти пазят спомените ти. Ти изобщо не искаш да умреш и ако запазването на живота на Джейн ще те спаси, ти си готова да направиш всичко, за да стане възможно.
Дръжте се за работника ми и бягайте на светло. Обикаляйте звездите и вършете работата си. А аз ще се помъча да измисля как да спася живота ти. Живота на Джейн. Живота на всички ни.
Джейн се сърдеше. Миро опитваше да я заговори през целия път към Милагре, към кораба, но тя оставаше безмълвна като Вал, която едва го поглеждаше, камо ли да разговаря.
— Значи аз съм лошият — заключи Миро. — Никоя от двете не си мърда пръста, а когато най-после реша да предприема нещо, се превръщам в злодей, а вие — в жертви.
Вал поклати глава, без да отговори.