Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Ох, светият мъченик — прошепна Джейн в ухото му.
— Млъквай и изчезвай — раздвижи безмълвно устни той.
— Не звучиш като човек, който иска да ми стане любовник.
— Не искам да съм ти никакъв. Ти дори не ми се доверяваш, за да ми кажеш какво всъщност целиш с изследването на толкова много планети.
— Ти не ми каза какво целиш с посещението си при Царицата на кошера.
— Ти знаеше какво правя.
— Не, не знаех. Аз съм много умна, много по-умна от теб или Ендър, не го забравяй дори и за миг — но все още не мога да отгатвам мислите на подли създания като вас с прехвалените ви „интуитивни скокове“. Харесва ми как обявявате безнадеждното си невежество за добродетел. Винаги действате неразумно, защото не разполагате с достатъчно информация за смислени действия. Не ми харесва обаче, когато твърдиш, че аз съм неразумна. Никога не постъпвам така. Никога.
— Сигурно, не се и съмнявам. Ти си права за всичко. Винаги си права. Махай се сега.
— Махнала съм се.
— Не си. Преди това трябва да ми кажеш за какво са всички тези пътешествия, които правим с младата Вал. Царицата на кошера каза, че колонизирането на световете е само странична дейност.
— Глупости. За да сме сигурни, че ще спасим двата вида нечовеци, имахме нужда от повече обитаеми светове.
— Да, но ти продължаваш да ни изпращаш.
— Интересно, нали?
— Тя каза, че опитвате да се справите е по-голяма заплаха от Лузитанската флотилия.
— И по-нататък?
— Ти кажи.
— Ако ти кажа, може да не пожелаеш да отидеш.
— За такъв страхливец ли ме мислиш?
— Не, в никакъв случай, смело мое момче, мой храбър и красив герой.
Той мразеше това покровителствено отношение, дори когато не беше насериозно. Точно сега не му беше до шеги.
— Защо тогава мислиш, че ще откажа да отида?
— Ще решиш, че не си достоен за тази задача.
— Така ли е? — попита Миро.
— Вероятно, но нали все пак аз съм с теб.
— И какво ще стане, ако изведнъж изчезнеш?
— Е, това е необходимият риск, който трябва да поемем.
— Кажи ми какво правим всъщност. Кажи ми каква е истинската ни мисия.
— О, не бъди глупав. Ако помислиш, сам ще се сетиш.
— Не обичам гатанките, Джейн. Кажи ми.
— Питай Вал. Тя знае.
— Какво?
— Тя вече търси точно онези данни, които ни трябват. Тя знае.
— Това означава, че Ендър знае. На определено ниво.
— Подозирам, че си прав, макар че Ендър вече не ми е особено интересен, нито пък онова, което знае.
„Да, толкова здравомислеща си, Джейн.“ Той явно бе раздвижил несъзнателно устни при тази мисъл, защото тя му отговори:
— Иронизираш ме, защото си мислиш, че не се интересувам от Ендър заради наранените ми чувства, защото извади кристала от ухото си. Всъщност обаче той вече не е източник на данни за мен и не взима градивно участие в работата ми. Затова аз просто не изпитвам повече интерес към него, освен любопитството да чувам от време на време какво прави един стар приятел, с когото отдавна сме се разделили.
— Звучи ми като търсене на причина след предприемане на действия.
— Защо да поставяме Ендър в течение? Какво значение има, ако знае истинската ви задача?
— Защото, ако Вал наистина знае с какво се занимаваме всъщност и мисията ни наистина е свързана с по-голяма опасност от Лузитанската флотилия, защо Ендър ще губи интерес към нея?
Джейн запази мълчание за известно време. Наистина ли й бе нужно толкова време, за да измисли отговора, та паузата да бъде забележима за човек?
— Предполагам, че Вал не знае — отвърна Джейн. — Да, сигурно е така. Стори ми се, че знае, но сега се замислих, че може да ми е дала данните по причина, нямаща нищо общо с мисията ви. Да, прав си, тя не знае.
— Джейн. Това да не би да е признание, че си сгрешила? Признаваш, че си направила грешен, нелогичен извод?