Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Ти умираш! — изкрещя той, за да надвика свистенето на вятъра и рева на мотора. — Джейн всеки момент ще бъде екзекутирана! Има ли някаква добродетел в това, да гледаш безучастно? Някой няма ли да положи поне малко усилие да го предотврати?
Вал каза нещо, което той не чу.
— Какво?
Тя извърна глава.
— Каза нещо, повтори го по-високо, за да чуя! Отговори му не Вал, а гласът на Джейн:
— Тя каза: „Не може и двете.“
— В какъв смисъл не може и двете? — обърна се Миро към Вал, сякаш тя бе повторила въпроса.
Вал се Извърна към него:
— Ако спасиш Джейн, то ще е, защото тя ще си спомня всичко от своя живот. Няма смисъл да я вкарваш в мен като неосъзнат източник на воля. Тя трябва да си остане тя, за да може да се възстанови, когато ансибалите отново проработят. И това ще ме заличи от света. Ако пък аз оцелея, със спомените и самосъзнанието си, какво значение има дали волята ми е дадена от Ендър, или от Джейн? Не можеш да ни спасиш и двете.
— Откъде си сигурна?
— Откъдето и ти си сигурен за онези неща, които приемаш за факти, при положение че не е възможно никой да ги знае! Измислям си го! Изглежда ми логично. Това е.
— Защо да не е логично да запазиш и своите, и нейните спомени?
— Тогава ще полудея, не мислиш ли? Защото ще си спомням, че съм се появила от нищото на един космически кораб, първият ми спомен ще е смъртта и новото ти раждане. А в същото време ще помня живот в продължение на три хиляди години извън това тяло, как съм витала в пространството — кой може да задържи такива спомени? Как изобщо е възможно човешко същество да побере Джейн и всичко, което тя помни, знае и умее?
— Джейн е много силна. Тя обаче не знае как да използва истинско тяло. Няма инстинкти за това. Никога не е имала тяло. Ще й се наложи да използва твоите спомени. Ще трябва да те остави непокътната.
— Сякаш можеш да си сигурен.
— Сигурен съм. Не знам защо и как, но съм сигурен.
— А пък аз си мислех, че мъжете са по-здравомислещи-те — изсумтя презрително Вал.
— Никой не е здравомислещ. Всички действаме според желанията си и вярваме, че това, което вършим, ще ни осигури онова, което искаме, но никога не сме сигурни за нищо: затова цялата ни логика е измислена, за да оправдае действията ни, преди да сме измислили причината за тях.
— Джейн е здравомислеща. Ето още една причина тялото ми да не й послужи.
— Джейн също не е здравомислеща. Тя е като нас. Като Царицата па кошера. Защото е жива. Компютрите, те са здравомислеща. Подаваш им данни и те стигат само до изводите, които могат да бъдат извлечени от тях — това обаче означава, че те са беззащитни жертви на информацията и програмите, които им вкарваме. Ние, живите разумни същества, не сме роби на данните, които получаваме. Околната среда ни залива с информация, гените ни дават определени импулси, но ние невинаги действаме според тази информация, невинаги се подчиняваме на вродените си нужди. Постигаме голям напредък. Знаем онова, което не може да се знае, и прекарваме целия си живот в търсене на доказателства за това знание. Аз знам, че онова, което опитвам да постигна, е възможно.
— Искаш да кажеш, че ти се ще да е възможно.
— Да, но само защото го искам, не означава, че не може да стане.
— Само че не си сигурен.
— Сигурен съм, доколкото човек може да бъде сигурен в каквото и да било. Знанието е просто мнение, на което се доверяваш достатъчно, за да основаваш на него действията си. Аз не съм сигурен, че слънцето ще изгрее утре. „Докторчето“ може да унищожи тази планета, преди да се събудя. Може да изригне вулкан и да ни изпепели. Аз обаче вярвам, че утре ще дойде друг ден и действам според това свое очакване.
— Е добре, аз пък не вярвам, че като оставим Джейн да замени Ендър като моя най-дълбока същност, това, което ще остане да съществува, ще прилича дори малко на мен.
— Аз обаче съм сигурен — сигурен съм, — че това е единственият ни шанс, защото, ако не ти намерим друга аюа, Ендър ще те накара да изчезнеш и ако не намерим на Джейн друго място за материалната й същност, тя също ще умре. Имаш ли по-добър план?
— Не, нямам. Ако Джейн може но някакъв начин да се засели в тялото ми, това трябва да стане, защото тя е жизненоважна за бъдещето на три вида рамани. Затова няма да ти преча. Не мога да ти попреча. Нито за момент обаче не си и помислям, че аз ще оцелея след това. Ти се самозаблуждаваш, защото не можеш да понесеш факта, че планът ти зависи от едно просто нещо: това, че аз не съм истински човек. Аз не съществувам, нямам право да съществувам и затова тялото ми е на разположение на всеки. Ти си внушаваш, че ме обичаш, и опитваш да ме спасиш, но познаваш Джейн от много повече време, тя е била най-верният ти приятел през месеците ти на самота като инвалид; разбирам, че я обичаш, и бих сторил всичко, за да я спасиш, но аз няма да се преструвам като теб. Твоят план е аз да умра, а Джейн да заеме мястото ми. Наречи го любов, ако искаш, но аз никога няма да го назова така.