Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Няма никакъв шифър.
— О, напротив, има. По някакъв начин си закодирала послание, което някой е забелязал и разшифровал. Знам, защото скандалът изведнъж гръмна и причини тази криза. По новините изнесоха информация, повече или по-малко отговаряща на истината. Някой от вас е успял да изпрати послание навън. Затова прегледахме всичките ви електронни писма и единственото, за което не намерихме обяснение, беше дракончето ти.
— Ако виждаш послание в тази рисунка, значи си по-умен от мен.
— Напротив. Ти си по-умна, поне в областта на стратегията и тактиката — например при близките контакти със съюзниците под носа на врага. Е, не чак толкова близки, защото доста време им беше нужно, докато изнесат информацията, която си им изпратила.
— Нещо си в грешка — настоя Петра. — Няма никакво послание. Някой от другите трябва да е изпратил информацията.
Ахил само се засмя:
— Много упорито лъжеш.
— За едно няма да те излъжа. Ако не махнеш тия трупове, ще се издрайфам.
Той се усмихна:
— Повръщай спокойно.
— Значи си толкова извратен, че изпитваш желание да стоиш в компанията на трупове. Внимавай, знаеш до какво може да доведе. Ще започнеш да се привързваш към тях и накрая може да си харесаш някоя мъртва за гадже.
— Не, избрах теб.
— Защо чака толкова дълго, преди да ги застреляш?
— Чаках най-подходящия момент. Да застрелям единия, когато се покаже на вратата, за да ми послужи като щит, ако другият започне да стреля. Освен това се забавлявах, докато им обясняваше какви са малоумници. Май мразиш психиатрите почти колкото мен. А никога не са те затваряли в лудница. Идеше ми да изръкопляскам на няколко от репликите ти, но се сдържах, че щяха да ме чуят.
— Кой кара микробуса? — попита Петра, без да обръща внимание на комплимента му.
— Определено не аз.
— Колко време смяташ да ме държиш?
— Колкото е необходимо.
— Колкото е необходимо за какво?
— Да завземем заедно света, аз и ти. Не е ли романтично? О, наистина ще е романтично, когато стане.
— Няма да е романтично. Не смятам да ти помагам дори да си лекуваш пърхота, камо ли да завладяваш света.
— О, ще ми помогнеш, и още как. Ще убивам другите членове на Ендъровия джийш един по един, докато се съгласиш.
— Те не са при теб. И не знаеш къде са. Не знаеш как да се добереш до тях.
Ахил се усмихна с престорена наивност:
— О, гениалната ни приятелка не се лъжела толкова лесно. Е, все някога ще се покажат и тогава ще умрат. Аз не забравям.
— И това е начин да завладееш света? Да убиеш всички един по един, докато останеш сам.
— Първата ти задача е да разкодираш посланието, което си изпратила — заяви Ахил.
— Какво послание?
Ахил взе пистолета и го насочи към нея.
— Ако ме убиеш, никога няма да разбереш дали изобщо съм изпращала послание.
— Поне няма да слушам безсрамните ти лъжи. Това е достатъчна утеха.
— Май забравяш, че не съм тук по своя воля. Ако не ти харесва да ме слушаш, пусни ме.
— Толкова си самоуверена. Аз обаче те познавам по-добре, отколкото ти самата.
— И какво си мислиш, че знаеш за мен?
— Знам, че накрая ще се откажеш да се съпротивляваш и ще започнеш да ми помагаш.
— Е, аз също те познавам по-добре, отколкото ти самия.
— Нима?
— Знам, че накрая ще ме убиеш. Защото винаги правиш така. Затова нека да пропуснем досадните подробности преди това. Убий ме още сега. Да сложим край на този театър.
— Не. По-интересно ще е, ако бъде изненада, не мислиш ли? Поне Господ така е устроил света.
— Защо изобщо си губя времето да говоря с теб?
— Защото се чувстваш самотна, след като прекара толкова месеци в изолация, и си зажадняла за човешка компания. Готова си дори да говориш с мен.
Не й се искаше да го признава, но той вероятно имаше право.
— Човешка компания. Твърде високо се оценяваш.
— О, гадна забележка — засмя се Ахил. — Направо ми пусна кръв.
— Да, ръцете ти са оцапани с кръв.
— Твоето лице също. Значи имаме нещо общо.
— А пък аз си мислех, че нищо не може да ми бъде по-скучно от изолатора.
— Ти си най-добрата, Петра — заяви Ахил. — Само един те превъзхожда.
— Бийн.
— Ендър. Бийн не представлява нищо. Мъртъв е.
Петра замълча.
Ахил я погледна изпитателно:
— Няма ли да пуснеш някоя остроумна забележка?
— Бийн е мъртъв, а ти си жив. Няма справедливост на този свят — измърмори тя.
Микробусът намали и спря.
— Стигнахме — обяви Ахил. — Гледай колко бързо лети времето, когато си в добра компания.
„Лети“. Петра чу бръмчене на самолет. Излиташе или се приземяваше.
— Накъде ще летим? — попита тя.
— Кой е казал, че ще летим?