Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Той се хвана за главата.
— Някои от нас много рядко са наясно какво вършат — отбеляза Еза.
Имхотеп раздразнено я погледна. Лекарят се приготви да си тръгва и той го изпрати до верандата, като получи указания как да се грижи за болния.
Ренизенб, която стоеше вляво зад баба си, я погледна въпросително. Еза все още седеше. Беше намръщена и с толкова любопитен израз на лицето, че Ренизенб я попита плахо:
— За какво мислиш, бабо?
— „Мисля“ — това е точната дума, Ренизенб. Толкова интересни неща стават в тази къща, че е необходимо някой да мисли.
— Те са тревожни — потръпна Ренизенб. — Плашат ме.
— Плашат и мен — отвърна Еза. — Но може би не по същата причина.
С добре познат жест тя намести накриво перуката на главата си.
— Но сега Яхмос няма да умре — каза Ренизенб. — Ще живее.
Еза кимна.
— Да, главният лекар го прегледа навреме. В противен случай, струва ми се, нямаше да има такъв късмет.
— Мислиш ли, че ще се случат още подобни неща?
— Мисля, че Яхмос, ти и Ипи, може би и Кайт, е хубаво много да внимавате какво ядете и пиете. Гледайте винаги първо робите да опитват.
— А ти, бабо?
Еза се усмихна със злъчната си усмивка:
— Аз съм стара жена и обичам да живея, както само старите умеят — да вкусвам всеки час, всяка минута, която им остава. От всички вас аз имам най-голям шанс в живота, защото ще бъда много по-предпазлива от всекиго другиго.
— А баща ми? Нофрет сигурно не му желае злото?
— Баща ти ли? Не зная… Не, не зная. Сега не съм съвсем наясно. Утре, когато премисля всичко, трябва да поговоря още веднъж с онова пастирче. Има нещо в тази история…
Тя млъкна намръщена. После с въздишка се изправи на крака и помагайки си с тояжката, се запъти бавно към покоите си.
Ренизенб влезе в стаята на брат си. Той спеше и тя се измъкна безшумно навън. След известно колебание влезе в помещенията на Кайт. Застана незабелязано до вратата и я загледа как приспиваше с песен едно от децата си. Лицето й отново беше спокойно и тихо, изглеждаше съвсем както обикновено и за миг на Ренизенб й се стори, че всички трагични събития през последното денонощие са били сън. Обърна се бавно и влезе в своето помещение. На една маса, сред помадите и шишенцата й, стоеше малката кутийка за скъпоценности, собственост на Нофрет.
Ренизенб я взе на дланта си и я загледа. Нофрет я беше докосвала, беше я държала — тя беше нейно притежание.
И отново у нея се надигна вълна от съжаление, сродно с онова особено чувство на неразбиране. Нофрет е била нещастна. Когато е държала тази кутийка в ръка, може би обмислено е превърнала това нещастие в злоба и омраза… и дори сега тази омраза не бе стихнала. Все още диреше отмъщение… О, не, сигурно не, сигурно не!
Почти механично Ренизенб завъртя двата бутона и отвори капака. Вътре бяха червените халцедонови мъниста, счупеният амулет и още нещо…Сърцето й силно заби, тя извади оттам гердан от златни мъниста и златни лъвчета…
ГЛАВА XV
Първи месец от Лятото — 30-и ден
I
Откритието много изплаши Ренизенб.
Импулсивно тя върна гердана бързо в кутията за скъпоценности, затвори капака и отново завърза връвта около бутоните. Инстинктът й подсказа да потули откритието. Тя дори се огледа боязливо наоколо, за да се увери, че никой не я е видял какво прави.
Прекара безсънна нощ, въртеше се неспокойно и ту поставяше, ту отместваше главата си от извитата дървена възглавница.
На сутринта взе решение да сподели преживяното с някого. Сама не би могла да понесе натоварването от това тревожно откритие. През нощта два пъти скача да не би да разпознае фигурата на Нофрет, застанала застрашително до нея. Но нищо не се виждаше.
Като взе гердана с лъвчетата от кутийката за скъпоценности, Ренизенб го скри в плисетата на ленената си рокля. Едва успя да направи това, когато Хенет забързано влезе при нея. Очите й блестяха от удоволствие, понеже имаше да съобщи последни новини.
— Представи си само, Ренизенб, не е ли тревожно? Онова момче, пастирчето, заспало здраво тази сутрин в житата и кой ли не го дърпа и не му вика в ухото — не, изглежда, повече никога няма да се събуди. Като че ли е пило сок от мак — и май наистина е така. Но ако е вярно, тогава кой му го е дал? Никой оттук, съвсем сигурно е. Ама и сам да го е взел, не е за вярване. Ох, вчера можехме да предположим как ще се развият нещата. — Ръката на Хенет допря един от амулетите, които носеше. — Амон да ни пази от злите духове на мъртвите! Момчето каза каквото беше видяло и как я бе видяло. И тя се върна и му даде маков сок, за да склопи очи завинаги. О, колко силна е тази Нофрет! Беше ходила в чужбина, знаеш ли, извън Египет. Смея да се закълна, че е научила всички видове най-стара чуждестранна магия. Ние не сме защитени в тази къща — никой от нас не е в безопасност. Баща ти ще принесе в жертва на Амон няколко бика — цяло стадо, ако е необходимо. Сега не е време за икономии. Трябва да се предпазим. И да се обърнем към майка ти. Имхотеп смята да направи това. Жрецът Мерсу му каза. Един псалм — послание до мъртвата. Хори се зае да го съчини. Баща ти искаше да го изпрати на Нофрет — да се обърне към нея. Например: „О, превъзходна Нофрет, какво лошо съм ти сторил някога…“, и т.н. Но тъй както гадателят Мерсу предложи, нужни са по-строги мерки от тези. Майка ти, Ашайет, беше велика жена. Вуйчо й беше номарх, а брат й — главен иконом на Първия на Тива. Ако тя разбере, в никакъв случай няма да позволи на една нищо и никаква наложница да унищожи собствените й деца! О, да, ние ще въздадем справедливост. Както ти казах, Хори съставя жалбата до нея.