Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Хариет се усмихна нежно.
— Вярвам ти, Гидиън.
Той простена и наведе глава, за да целуне гърдите й с благоговейно внимание. Пръстите й се забиха в раменете му. Усещането бе по-силно от всичко друго, помисли си Хариет. Почувства как голямата му ръка се плъзва надолу и смъква роклята й от бедрата, а после съвсем я съблича, за да изложи цялото й тяло на докосванията му. Хариет потръпваше под пръстите му, едновременно груби и нежни.
Сега дланта му галеше вътрешната страна на бедрото й, като нежно се приближаваше към сърцевината на течния огън, който сякаш я изгаряше отвътре. Но когато той плъзна големия си пръст в този огън, тя извика от изненада и страх.
— Вече си влажна, готова си за мен — Гидиън внимателно извади пръста си и после отново бавно го мушна в нея.
Хариет почувства как цялото й тяло се стяга при това неочаквано проникване. Тя затвори очи и ги стисна силно, като остана така, неподвижна, опитвайки се да реши дали й харесва усещането той да е в нея. Беше толкова странно. Опияняващо странно.
После Гидиън отново прокара пръста си и Хариет най-сетне реши. Да, харесваше й, беше прекрасно той да е в нея. Тя повдигна бедра и се притисна към внимателната му ръка, като при това стисна здраво раменете му.
— Искаш ме — Гидиън улови зърното й между зъбите си и нежно го подръпна. — Кажи го.
— Искам те — Хариет едва успя да проговори. Думите й бяха просто тих задъхан шепот. — Искам те, Гидиън.
— Кажи го пак. Нуждая се да чуя тези думи, моя сладка, безразсъдна Хариет. Нуждая се да те чувам как ги изричаш — ръката му продължаваше да се движи, бавно и ритмично, сред влажната й топлина.
Хариет не можеше да повярва, когато разбра, че огънят в нея се засилва. Тя се гърчеше под Гидиън и търсеше нещо, без да знае какво точно.
— Моля те! Моля те, Гидиън!
— Да — промълви той. — Проклет да съм, да.
Той вече разтваряше краката й и се наместваше между тях. Хариет усети как се пресегна и се насочи към онази част от тялото й, която бе галил досега. Почувства как той се навлажнява в нейната топлина. И тогава започна да навлиза в нея.
Изведнъж Хариет се стегна, осъзнала, че тази част от тялото му е със същите внушителни размери, както и всичко останало. Пръстите й се впиха в раменете му и тя широко отвори очи. Тогава разбра, че гледа право в огнената пещ на златистокафявия му поглед.
— Причинявам ти болка — каза той, стиснал зъби от усилието да се контролира. — Не искам да те заболи. Ти си толкова стегната. Толкова малка и красива, и тясна. А аз съм едно голямо тромаво животно и въобще не трябва да те насилвам така.
— Не говори така. Ти не ме насилваш — Хариет се вгледа в лъвските му очи и през пламъците видя болката и съжалението. — Никога не казвай подобно нещо. Не е вярно.
— Вярно е. Умишлено ти показах чувства, с които не знаеш как да се справиш. И сега се възползвам от спонтанността на емоциите ти.
— Аз не съм дете. Сама ще решавам — отвърна тя.
— Така ли? Не мисля. Така и така сутринта ще съжаляваш за толкова много неща. Не искам да прибавя и това към мъките ти.
Тя инстинктивно разбра, че той иска да се отдръпне, но разбра също, че не може да му го позволи. Просто усещаше, че той иска да е сигурен, че и тя го желае толкова силно, колкото изглежда самият той я желаеше.
— Не — Хариет впи нокти в мощния му гръб и изви подканващо тялото си. — Не, Гидиън. Моля те, не се отдръпвай от мен. Желая те. Желая те!
Той се поколеба, все още застанал на топлия, влажен вход на тялото й. По челото му избиха капчици пот.
— Нека бог ми е на помощ, но те искам! По-силно, отколкото някога съм искал нещо през живота си — думите се изтръгнаха от Гидиън като приглушено стенание, докато той се надигаше бавно, тежко, дълбоко в нея.
Хариет извика, макар да бе решила да не го прави. Гидиън бързо покри устата й със своите устни, поглъщайки неволния й вик.
Някакво трепетно вълнение, примесено с болка и наслада, се разля по цялото й тяло. Чувстваше се разпъната и изпълнена до краен предел, но в същото време осъзна, че е близо до някакъв бляскав приказен трепет, от който я дели нищожно разстояние.
Знаеше, че се намира на ръба на зашеметяващо откритие. Трябваше и само още малко време, за да се добере до убягващата наслада. Сигурна бе, че ще я достигне.
Но нямаше време. Гидиън се изплъзна нежно от нея и после отново се вмъкна мощно в тялото й, достигайки до самата й сърцевина. От гърлото му се изтръгна дрезгав вик, изпълнен с дива мъжка наслада. Тялото му се изви над нейното, като и най-малкото мускулче бе твърдо и изопнато като стомана.