Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Всичко бе започнало в деня, когато старият Дьо Ла Вил нападна саксонците. Тогава бащата на Дамиан бе още жив и двамата с него яздеха из земите на Дьо Ла Вил, когато откриха обесен мъж, висящ на един клон. Около врата му имаше месингова гривна с гравирани френски думи, свидетелстващи, че непознатият се казвал Катбърт и бил крепостен на не особено заможен благородник.
Дамиан бе виждал много подобни гривни, макар старият Монджой да не допускаше хората му да ги носят.
— Човекът не е животно — винаги подчертаваше графът. — Затова не бива да му се слагат каишки за кучета. Можеш да налагаш някого, докато ти се подчини, но не й да го принудиш на вярност и обич. На справедливия господар хората служат по собствена воля и затова не е необходимо да им бъдат слагани месингови гривни около врата и да бъдат оковавани.
Който и да бе господарят на Катбърт, крепостният явно бе направил опит да избяга и за да не умре от глад, бе убил дивеч, което го отвело на бесилото. На един пергамент близо до тялото пишеше:
„Това очаква всеки, който бракониерства в тази гора.“
Каква трагична гледка — полюляващото се на вятъра тяло… На главата на мъртвия кацаха птици и кълвяха косата му. Докато Дамиан наблюдаваше страховитата гледка, в близост се разнесе смехът на група благородници — хората, които бяха сметнали за забавно да обесят клетото момче. Из тези земи те раздаваха справедливост по свои собствени закони.
Нямаше закон, който да брани слабите от богатите и притежаващите власт.
Възпитан като рицар, който да се бие на страната на краля, Дамиан никога не бе предполагал, че ще стане разбойник. Тогава, в същия ден, в който лорд Дьо Монтрен, Кет и Робин яздеха из гората, Дамиан бе излязъл на лов. Той чу виковете на графа, препусна към мястото, където се разиграваше ужасяващата сцена, изпрати стрелите си по Дьо Ла Вил и свитата му, които презираше заради отвратителните им дела, и ги обърна в бяг.
След това коварният ездач се бе върнал, за да убие Дьо Монтрен и Дамиан бе принуден да се разкрие. Графът запази в тайна самоличността на своя спасител и дори му предложи маскировка, която не след дълго стана повод за прякора Сребърния меч.
Дамиан винаги се бе удивлявал на Дьо Монтрен, с когото го свързваха роднински връзки. Лелята на Роб бе омъжена за Дьо Монтрен, а майката на Монджой бе нейна братовчедка. Роб се възползва от това и поиска от Дамиан да го вземе под крилото си и го посвети в рицарското изкуство. Младият Монджой не отказа, предвиждайки битките, които Роб щеше да се наложи да води.
Кет отново се обърна и този път разкъсаната й нощница напълно се свлече, разголвайки една от пищните й гърди. Дори засъхналата по косата й тиня не бе в състояние да помрачи блясъка на нейната красота. Огънят хвърляше червеникави и златни отблясъци върху мраморнобялата кожа. Внезапно топлината в колибата се превърна в непоносима горещина. Дамиан чувстваше как горят страните му под шлема, всичките му мускули се напрегнаха. Ругаейки, той се изправи, за да покрие полуголата Кет с една кожа, но се спря. Скоро тя щеше да бъде негова. Със сигурност му предстоеше бурен брак, но и твърде примамлив. Прекарвайки дните си в спорове, нощем тя щеше да го очаква, за да го дари с насладите на плътта. Тази жена му предлагаше всичко, от което имаше нужда — богатство и земя, а освен това и спираща дъха красота.
Само ако Ричард бе успял по-добре да възпита галеницата си!
Една вена започна да пулсира на шията му. Мъжът бързо хвърли завивката върху прекалено привлекателното тяло на Кет, извърна се и излезе в нощта навън. Сне шлема и дълбоко си пое дъх. Би могъл да се метне на коня, препускайки без досадните доспехи, а на сутринта да се върне за годеницата си като лорд Монджой. При тази мисъл на устните му се появи усмивка. По-добре не. Сребърния меч ще прекара още няколко дни с госпожицата. Би могъл да узнае още много, докато го смята за саксонец.
Предстоеше му забавен ден… или мъчителен. Внезапно си спомни за пророчеството на Ари сред пустинята.
— Никога — гневно прошепна той на себе си. Кет не би го предала. Знаеше как да й попречи. Погледна ръцете си, които неволно бе свил длани в юмруци, сякаш за да стисне гърлото на годеницата си. Не, никакво насилие! Просто трябва да държи своенравното момиче под око. Врагът се надвива най-лесно, когато го наблюдаваш внимателно и предугаждаш намеренията му.
Врагът? Кет трябваше да стане негова жена. Но имаше ли по-опасна противница от нея?
„Глупости“ — още веднъж си помисли той, напълни дробовете си със свежия нощен въздух и се върна в колибата. Огънят бе изгаснал и стаята тънеше в мрак. Затвори вратата. В тъмнината Дамиан не виждаше момичето. Значи можеше да свали ризницата. Толкова бе уморен. Нетърпеливо смъкна наметката, туниката и тежката ризница. Облекчено си отдъхна, освобождавайки се от тежащата осемдесет фунта стоманена плетеница. Остана единствено по панталони и риза, изпитвайки желание да свали и тях, за да се почувства още по-лек и свободен.