Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— За спасяване едва ли може да става дума.
— Щом така смятате. В ъгъла ще намерите легло с чиста, топла завивка. — Той пристъпи по-близо до нея, наведе се и топлият му дъх погали ухото й: — Ако това е вашият ад, госпожице, то тази нощ ще го споделим. Възползвайте се!
Тя не помръдна от мястото си и мъжът продължи шепнешком:
— Ако в тъмното не успеете да намерите ложето, ще ви помогна с удоволствие, по присъщия си вежлив и внимателен начин…
Още преди той да довърши, тя скочи на леглото.
— Моля, спестете ми вежливостите си! — трескаво се покри с една от кожите. — Боя се, че не бих го понесла.
— О, напротив, госпожице.
Тя му обърна гръб, без да отговори. За нейно учудване, леглото бе меко и удобно. А което бе още по-чудно — тя бързо заспа.
Докато пращящият огън бавно догаряше, мъжът се приближи на пръсти до ъгъла и се взря в нея. Петната от тиня не можеха да накърнят красотата на чертите й, а още по-малко завивката от дивечова кожа можеше да заличи спомена за съвършеното й тяло.
Колко нежна и мила изглеждаше насън. Но не биваше само заради това да забравя хапливия й език. В душата му се бореха противоречиви чувства.
— О, да, госпожице, ще го понесеш — прошепна той. — Още дори и не предполагаш какво ще ти се случи!
Колко непреодолимо бе желанието да я докосне, да я има за себе си и да я закриля…
ГЛАВА ДЕВЕТА
Колко неспокойно спеше годеницата му! Самият той, след дългото люшкане с кораба и уморителната езда из севера, изпитваше крещяща нужда от сън.
Точно тогава сър Джеймс Къртни, управител на замъка на Монджой, още почти от вратата му бе съобщил, че в негово отсъствие принц Джон и негодниците от свитата му се навъртали наоколо, а Раймон дьо Ла Вил навярно бил замислил нещо.
И наистина. Принцът и бандата му кръстосваха горите за да се забавляват с беззащитните селяни. По щастлива случайност Дамиан пристигна точно навреме, за да защити бедното момиче от Дьо Ла Вил, а по-късно и годеницата си, ако и тя да не изпитваше благодарност към него за това.
Кет безутешно се мяташе върху леглото, като че ли в борба с адски демони. Тя извика тихо, отхвърли завивката, оставайки почти гола. Въпреки тинята, напластена по косата и кожата й, младата жена изглеждаше удивително красива. Дамиан наблюдаваше възхитен как отблясъците от огъня играят по тялото й, а желанието му растеше. Разкъсаната нощница разкриваше повече, отколкото скриваше. След като се бе обърнала по гръб, заоблените й гърди напираха изпод ефирния ленен плат, под който ясно се очертаваха издатините на тъмните набъбнали зърна.
Дамиан с усилие преглътна. Изведнъж жената замахна срещу въображаем противник, хвърли се настрани, а разкъсаната дреха се уви около добре заобления хълбок и съвършените й бедра. Мъжът процеди през зъби тиха ругатня, забелязвайки, че е проговорил на родния си нормандски френски. Но Сребърния меч бе англосаксонски благородник и не биваше да пропусне да наругае досадното момиче и на английски.
Известно време се забавляваше с мисълта да каже истината на графинята, но след това се отказа. По-добре не. Тя се отвращаваше от нормандеца Монджой и мъжът не се реши да сподели, че освен спасител е и неин годеник. Възнамеряваше да премълчи и за приятелството си с Робин, защото щом е решена да предаде Сребърния меч…
За последиците, които би довлякло подобно действие от нейна страна, не му се мислеше. Наистина, на раменете си носеше глава на благородник, но не рядко и подобни глави падаха на дръвника. Така че яздейки из горите под името Сребърния меч, той рискуваше всичко. Да е проклет, ако позволи да умре заради своенравната си годеница. Ричард наистина бе научил и одобряваше защитата на короната в негово отсъствие, дори и да го дължеше на хора, поставени извън закона. Но в момента кралската власт бе в ръцете на Джон и ако узнаеше истината, принцът щеше да отнеме владенията на Дамиан и да нареди да бъде екзекутиран.
Благородникът с въздишка поклати глава. Подобни размисли не водеха до никъде. Едно бе сигурно — не биваше да разкрива пред годеницата си кой се крие зад маската на Сребърния меч. Затова се налагаше да седи облечен в неудобната си ризница със стоманения шлем на глава и докато момичето спеше, да не го изпуска от поглед.
Кет също бе изключително предпазлива. Знаеше легендарното му име и въпреки това не му призна, че е жената, известна като госпожица Зелени ръкави. Колко страстни бяха молбите й! Трябваше да й го признае. Но държанието й бе прекалено своенравно и лекомислено, въпреки че Дамиан се опитваше да разбере мотивите й, близки до неговите собствени.