Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Погледнах Рултабий.
— А, господин Фред — казваше той, — откога имате този бастун? Виждал съм ви да се разхождате все с ръце в джобовете!…
— Подарък ми е — отвърна полицаят.
— Отскоро трябва да е — не отстъпи Рултабий.
— Да, подариха ми го в Лондон…
— А, да, наистина, вие идвате от Лондон, господин Фред… Мога ли да видя и аз този бастун?
— Разбира се!
Фред подаде бастуна на Рултабий. Беше голям жълт бамбуков бастун с гарванова човка, украсен със златна халка.
Рултабий внимателно го огледа.
— Е, какво? Излиза, че в Лондон са ви подарили бастун от Франция!
— Възможно е — рече невъзмутимо Фред.
— Прочетете тук буквичките: „Касет, 6-а, ул. — «Опера»…“
— Хората си дават прането в Лондон — рече Фред — защо англичаните да не си купуват бастуни от Париж…
Рултабий върна бастуна. Когато ме придружи до купето, той попита:
— Запомнихте ли адреса?
— Да, „Касет, номер 6-а, ул. «Опера»…“ Разчитайте на мен, още утре ще ви пиша.
И наистина още същата вечер аз отидох при господин Касет, търговец на бастуни и чадъри в Париж, и писах на моя приятел:
„Някакъв човек, приличащ поразително на господин Робер Дарзак — същия ръст, леко прегърбен, с брадичка, светлобежово пардесю с бомбе, е купил бастун, подобен на този, който ни интересува, в деня на покушението, към осем часа вечерта. От две години господин Касет не е продавал такъв бастун. Бастунът на Фред е нов. Явно, че е същият. Не го е купил лично той, защото по това време е бил в Лондон. И аз като вас смятам, че го е намерил някъде около господин Робер Дарзак… Но тогава, ако, както вие твърдите, убиецът е бил в Жълтата стая от пет или дори от шест часа, а трагедията се е разиграла към полунощ, покупката на този бастун осигурява безупречно алиби за господин Робер Дарзак.“
XIII Глава
„Онзи дом е все така прекрасен, все тъй свежа е градината“
Осем дни след събитията, които току-що разказах, точно на 2 ноември, получих в дома си в Париж следната телеграма:
„Елате в Гландие с първия влак. Донесете револвери. Поздрави. Рултабий.“
Мисля, вече ви казах, че по това време аз бях съвсем млад адвокат, нямах дела и ходех в Палатата по-скоро да се запозная с професионалните си задължения, отколкото да защищавам вдовици и сирачета. Затова не се учудих, че Рултабий така се разпореждаше с моето време; и после, той знаеше колко много се интересувам от неговите журналистически приключения и най-вече от аферата „Гландие“. От осем дни не бях прочел нищо за нея, освен безбройните дрънканици на вестниците и няколкото кратки бележки от Рултабий в „Епок“. В тези бележки той съобщаваше за нападението с овчата кост и ни осведомяваше, че при анализа се оказало, че следите, оставени по нея, са от човешка кръв; имало пресни следи от кръвта на госпожица Станжерсон, а предишните били от стари престъпления, може би отпреди няколко години…
Можете да си представите как тази афера занимаваше целия свят. Никое друго прочуто престъпление не е интригувало хората така. Все пак струваше ми се, че следствието никак не напредва; щях да бъда много щастлив от поканата на моя приятел, ако телеграмата не съдържаше и това: „Донесете револвери.“
Ето кое ме плашеше много: щом Рултабий ми телеграфира да занеса револвери, значи той предполага, че ще ни дотрябват. А пък аз, не че ме е срам да си призная, не съм смел човек! Но какво от това?! В този ден ставаше дума за приятел, изпаднал в трудно положение, който без съмнение ме викаше на помощ; никак не се колебах; и щом установих, че единственият револвер, с който разполагах, беше в изправност, аз се отправих към гара Орлеан. По пътя се сетих, че „револвер“, това е единствено число, а в телеграмата на Рултабий бе употребено множествено число; влязох в един магазин за оръжие и купих прекрасен малък револвер, който с радост щях да предложа на моя приятел.
Надявах се, че Рултабий ще бъде на гарата в Епине, но го нямаше. Чакаше ме обаче един кабриолет и аз скоро се озовах в Гландие. На входната врата — никой. Едва на прага на замъка забелязах младия човек. Той ме поздрави приятелски, прегърна ме и живо се заинтересува за здравето ми.
Когато се озовахме в малкия стар салон, за който вече споменах, Рултабий ме накара да седна и веднага ми довери: