Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— Не — призна Брайън, — но какво правиш на вълка, че ръмжи така?
— Не ръмжи — каза тя с обич, като го погали по врата. — Той мърка.
Ара отвори лявото си око и го завъртя към Брайън и Джим.
— Гледай си работата, сър рицарю — изсъска той. — Пак под ушите, Даниел… А!
Той отново заръмжа.
— Мислех, че ще се погрижиш за нещата, сър вълк — разсърди се Брайън. — Знаеш ли, че стояхме там в продължение на…
— Рицарят е Невил-Смит — изръмжа Ара към момичето, като повдигна глава от лапите си. — Драконът е мой стар приятел на име Горбаш — в момента се мисли също за рицар. За някакъв си сър Джеймс. Не мога да си спомня християнското име на Невил-Смит.
— Сър Брайън — каза Брайън и свали шлема си. — А любезният рицар до мен, който е бил омагьосан в тялото на дракон, е добрият сър Джеймс, барон от Ривъроук — земя отвъд морето.
Лицето на момичето просветна от интерес. Тя скочи на крака.
— Омагьосан? — попита, като се приближи до Джим и го погледна в муцуната отблизо. — Сигурен ли си? Не виждам човешки очи зад очите на звяра, както се казва. Можеш ли да ми опишеш какви са хората при вас, сър Джеймс? Как се чувстваше, когато те омагьосаха? Болеше ли?
— Не — отвърна Джим. — Просто изведнъж се превърнах в дракон.
— А преди това си бил барон.
— Ами… — Джим се поколеба.
— Така си и помислих — каза тя тържествуващо. — Заклинанието не ти позволява да разкриеш кой си всъщност. Искам да кажа, че ти несъмнено си бил барон от Ривъроук, но може би и повече? Някакъв герой например.
— Ами, не.
— Откъде да знаеш? Това е вълнуващо. О, казвам се Даниел о’Лоуд, дъщеря на Джилс о’Лоуд, но сега живея сама.
— Джилс о’Лоуд? — повтори Брайън. — Това е оня разбойник, нали?
— Сега е разбойник! — изфуча му тя. — Едно време бе джентълмен от класа, въпреки че няма да кажа на никого истинското му име.
Ара изръмжа.
— Не се обиждайте — каза Брайън удивително кротко. — Просто си мислех, че Джилс о’Лоуд е от Кралската гора зад Брантли Мур?
— Оттам е — отвърна Даниел. — Той и хората му са все още там. Но, както казах, сега живея отделно от него.
— А-а — кимна Брайън.
— Ти си а-а — каза тя. — Защо да прекарвам дните си с банда мъже, толкова стари, че могат да заместят баща ми и със също толкова стари жени или пък с тъпоглави дръвници, които се изчервяват и заекват, когато разговарят с мен? Дъщерята на баща ми заслужава повече.
— Да-а, да-а — каза Брайън.
— Пак да! — Тя премести погледа си от Брайън върху Джим и гласът й омекна. Не смятам за нужно да моля за извинение, сър Джеймс, но честно казано, нямаше да стрелям по теб, ако знаех, че ти и този рицар сте приятели на Ара.
— Всичко е наред — отговори Джим.
— Абсолютно всичко е наред — повтори Брайън. — Обаче, независимо от това, че гъделичкате вълка, скъпа лейди о’Лоуд, може би ще е по-добре ние тримата да тръгваме. Искаме да стигнем до замъка Малвърн преди да заключат вратите за през нощта.
Той дръпна поводите на коня към посоката, в която първоначално бяха тръгнали, и се отдалечи. След моментно колебание Джим го последва. Секунда по-късно към тях се присъедини не само Ара, но и Даниел с лъка и колчана, провесени през рамо.
— Отивате в замъка Малвърн? — попита тя. — Защо?
— Трябва да поискам разрешение от моята дама, Джеронд де Чени, за да придружа сър Джеймс, който отива да спаси своята дама.
— Своята дама? — Тя се обърна към Джим. — Имаш дама? Коя е тя?
— Анджела… ъ-ъ… де Фарел от Трейлъркорт.
— Странни са имената отвъд морето — изкоментира Брайън.
— Как изглежда тя? — попита Даниел.
Джим се поколеба.
— Тя е красива — намеси се Брайън — Според сър Джеймс.
— И аз съм красива — каза Даниел. — Колкото мен ли е красива тя?
— Ами… — Джим се обърка. — И да, и не. Искам да кажа, че сте различен тип…
— Различен тип? Какво означава това?
— Малко е трудно да се обясни — отвърна Джим. — Нека разсъдя. Ще ми хрумне по-добър начин да го обясня, ако имам възможност да помисля.
— Добре, помисли — каза Даниел. — Но искам да знам. Междувременно смятам да дойда с вас до замъка Малвърн.
Брайън отвори уста. За момент изглеждаше, че ще каже нещо, но след това я затвори отново.
Тръгнаха заедно, тя отхвърли поканата на рицаря да се качи зад него на коня. Бе в състояние, както сама заяви, да надбяга тромавото бяло животно по всяко време. Със сигурност можеше и да ходи по-бързо от него.