Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
— Ех, приятелю — казал му Кучильо, — струва ми се, че там е свършено, всички пирати са в пълно отстъпление.
— Дявол да го вземе, ясно е като бял ден, те искаха само едно: да сложат ръка на дамите. Нападението им успя, нищо повече не искаха и веднага се оттеглиха.
— Хм, всичко това ще свърши зле, дон Естебан е побеснял. Тези отвличания ще им струват скъпо.
— Вероятно! Доста ще се позабавляваме.
В този момент до тях се приближи Синия облак. Команчите били завързали трийсетина пирати за опашките на конете си.
— Е, вожде — казал Сиди-Муле, — май не се връщате с празни ръце.
— Бледоликите пирати са кучета. Те отвличат жените, защото не смеят да нападат воини.
— Те са бъбриви баби — казал Кучильо, — трябва да ги накажем.
— Синия облак е вожд, бледоликите ще бъдат вързани за стълба, измъчвани и изгорени живи.
— Заловили ли сте някой виден бандит?
— Нека моят брат Сиди погледне човека, завързан за опашката на коня на Синия облак!
Сиди-Муле погледнал.
— Оах, моят брат казва истината, това куче, син на кучка, янки, е действително Койота.
— О-хо-хо, ето една хубава плячка. Как успяхте да го хванете?
— Кучето бягаше.
— Естествено.
— Оах, той уби много от моите млади хора.
— Значи добре се е бранил.
— И най-големият страхливец има смелост, когато усети смъртта.
Няколко минути по-късно те стигнали до лагера, където всичко беше още в безпорядък. Дон Хуан и генерал Дьо Вилие също току-що бяха пристигнали. Дон Агостин се бе свестил. Всички наши герои бяха ужасени, обзети от истинско отчаяние. Положението беше ужасно за семейство Сандовал; това нещастие, сполетяло ги внезапно, почти ги лишаваше от способност да мислят, те бяха буквално съкрушени.
Дон Агостин пръв се овладя. Той изправи високата си снага и с глас, нервното треперене на който го караше неволно да заеква, изрече с необикновено благ тон:
— Чеда мои, Бог ни порази с може би непоправимо нещастие, съдбата ни е във всемогъщите Му ръце, да се преклоним смирено пред Неговата воля. Бог ни подлага на изпитание, да бъде благословено името Му!
— Да, татко — отвърнаха двамата братя, свеждайки глави, — да бъде благословено името Му.
— Няма за какво да се упрекваме един друг — продължи старецът, — да не се отдаваме на мъката си, да бъдем силни в бедата. Бог ще ни помогне. Да направим предварително разследване, преди да се приберем в жилището си. Щом стигнем вкъщи, ще свикаме съвет, на който ще решим какво да правим при тези злополучни обстоятелства. Вървете, синове мои, вижте, разпитайте и ми докладвайте какво сте видели и чули.
— Позволете ми, татко — каза дон Хосе, — да ви уведомя за нещо, което се случи, докато се разхождахме в гората с генерал Дьо Вилие, за нещастие, без да знаем за събитията, които са ставали тук.
— Говорете, синко — рече старецът.
Тогава дон Хуан разказа с всички подробности за случилото се в гората.
Старецът размишлява няколко минути.
— Това е сериозно — каза той, клатейки глава, — много сериозно. Да се дадат такива оръжия в ръцете на подобни бандити би било престъпление, никой не би могъл да им се противопостави. Трябва да се закупят всички тези оръжия и всички тези патрони, като се предупреди този търговец никога вече да не идва в нашия край, иначе ще бъде наказан със смърт.
— Тъкмо това смятах за нужно да се направи, разбира се, с ваше съгласие, татко.
— Ето какво ще направите: ще заминете веднага с четирийсет сигурни вакероси, ще сключите сделка с този Уилсън, ще вземете стоката и ще пренесете незабавно целия този товар там, където знаете; всичко това може да се свърши за два часа, после ще се присъедините към нас тук, където ще ви чакаме.
— Добре, татко, само че какво ще правим с тоя Мататрес? Както знаете, той е много опасен бандит.
— Вярно, но при тези обстоятелства в края на краищата ще ни бъде полезен. Знаете, че не обичам да убивам жестоко, двама вакероси ще го отведат със завързани очи на петнайсетина левги оттук. Тогава ще го оставят, без да му причинят ни най-малка злина, само ще трябва да се нагласи така, че много трудно да намери пътя. А сега тръгвайте и бързайте!
Младият човек отдаде чест. Десет минути по-късно пое през гората начело на отряд ездачи с добри коне и най-вече добре въоръжени.
Синия облак се приближи.
— Какво желае моят син, сагаморът на команчите? — попита сърдечно дон Агостин.