Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
— Почакайте, значи ги купувам по двадесет пиастра всяка…
— О, много добре.
— Но ще ви платя само по десет пиастра в брой, останалото след похода, който ще извършим.
— А кога ще ви видя пак, за да получа десетте останали пиастра? — попита американецът иронично.
— След похода, ви казах.
— Ами ако походът ви не успее?
— Е-е, сигурни сме в успеха.
— Нищо не ми доказва това. Вижте какво, я прибавете още по един пиастър за всяка пушка и сделката ще бъде сключена.
— Хм, много е примамливо.
— Хайде да си ударим ръцете и да сръбнем малко уиски?
— Мисля, че това ще се уреди, ами патроните?
— Те не влизат в сметката.
— Колко имате?
— Двайсет хиляди, ако желаете.
— По четирийсет патрона на пушка — каза Мататрес, — не е много.
— Ще ви продам двойно повече, ако искате.
— Аха, значи платноходката ви е натоварена?
— Претъпкана е с пушки и патрони.
— Охо, трябва да се помисли — каза бандитът, чиито очи светнаха свирепо.
— Товарът не ме затруднява, щях да имам двойно повече стока, ако бях намерил купувачи.
— Може би.
— Разбира се, вече преговарям с други, по-щедри от вас.
— Като преговаряте с нас, вие имате работа с честни хора — заяви Мататрес, изправяйки се.
— Честен или мошеник, малко ме интересува с кого преговарям, стига да ми плаща.
— Хм, вие нямате предразсъдъци.
— Сделките преди всичко, но, както знаете, „the time is money“34, ще свършваме ли?
— Страх ли ви е?
— От какво да ме е страх? Моята платноходка е добре въоръжена, имам петнайсет моряци, които биха се справили с всички пустинни бандити.
— Искате ли да дойдете с мен до дома на моя началник?
— Какво ще правим там?
— Ще преговаряме.
— Наистина ли?
— Честна дума! — изрече бандитът тържествено.
— Бих предпочел друга клетва! Впрочем далеч ли е?
— Само на две левги, не смея да сключа окончателна сделка без съгласието на началника ми. Тази работа ще ни отнеме по-малко от четвърт час.
Американецът като че се поколеба за момент, после взе окончателно решение.
— Да вървим — каза той.
— Но не преди да вкусим от вашето уиски, предполагам?
— Имате право.
Търговецът свали огромната манерка, която носеше през рамо и чиято запушалка служеше за пиене, напълни я, подаде я на бандита и поднесе манерката към устата си:
— За ваше здраве! — произнесе той.
— За ваше! — каза Мататрес учтиво.
Според народната мъдрост между чашата и устата стои смъртта: Мататрес изпита това изцяло на гърба си. Точно когато вдигаше капачката с уиски, огромна тежест се стовари с все сила върху него и го повали, без той да може да гъкне! Същата злополука се случи и с американския търговец. Ако двамата не бяха убити на място, значи дяволът, техен личен приятел, ги е закрилял в случая.
Нито единият, нито другият не беше мъртъв, но лежаха в цял ръст на земята, в безсъзнание, без да дават признак на живот. Двамата ловци, които се бяха хвърлили върху тях от най-малко десет крачки, се възползваха от състоянието на двамата другари, за да ги завържат здраво и да ги увият в сарапе, пристегнати около телата им, за да не виждат и да не чуват, когато се свестят.
— Какво ще правим с тези нехранимайковци? — попита Безследни.
— Засега нищо, баща ми ще се разправя с тях, помогнете ми да ги пренесем до тази яма, където ще бъде отлично за тях, вие ще ги пазите, докато ви изпратя хора да ги пренесат в лагера.
— Разбрано, няма да мърдам оттук до второ нареждане.
— Е, дежурството ви няма да бъде дълго, до скоро виждане.
Тогава дон Хосе се върна при генерала, на когото разказа за случилото се.
— Имате ли полза да плените тези нещастници?
— Много голяма — отговори дон Хосе.
— Защо?
— Койота идва да купи оръжие и патрони, с които е натоварена платноходката на търговеца, а знаете, че Койота е наш враг.
— Да, той доказа това, но какво значение има за вас?
— Голямо значение, този подлец купува оръжието единствено за да го използва срещу нас.
— Вярвате ли, че ще се осмели да ни нападне след суровия урок, който получи?
— Не само вярвам, но и съм сигурен, знам какво крои срещу нас.
— В такъв случай имате право да постъпите по този начин, обаче ви моля да поговорите за това с баща си.
— Ще побързам да го направя, ще видите, че ще бъде на същото мнение.
— Така да бъде, дон Хосе, впрочем вие сам знаете как да постъпвате, особено с бандит, който не се бои ни от Бога, ни от закона.
— Трябва да го бием е неговото оръжие.
Разговаряйки така, двамата вървяха с бърза крачка, така че стигнаха до лагера за много кратко време. А последната част от разстоянието извървяха още по-бързо, защото им се струваше, че чуват пушечни изстрели; но шумовете заглъхват и се притъпяват под гъстия покров на девствените гори, тъй че човек не може точно да прецени какво чува. Когато пристигнаха в лагера, всичко се изясни.
34
Времето е пари (англ.) — Б. пр.