Бандитите на Аризона

— Искате ли да дойдете с мен до дома на моя началник?

— Какво ще правим там?

— Ще преговаряме.

— Наистина ли?

— Честна дума! — изрече бандитът тържествено.

— Бих предпочел друга клетва! Впрочем далеч ли е?

— Само на две левги, не смея да сключа окончателна сделка без съгласието на началника ми. Тази работа ще ни отнеме по-малко от четвърт час.

Американецът като че се поколеба за момент, после взе окончателно решение.

— Да вървим — каза той.

— Но не преди да вкусим от вашето уиски, предполагам?

— Имате право.

Търговецът свали огромната манерка, която носеше през рамо и чиято запушалка служеше за пиене, напълни я, подаде я на бандита и поднесе манерката към устата си:

— За ваше здраве! — произнесе той.

— За ваше! — каза Мататрес учтиво.

Според народната мъдрост между чашата и устата стои смъртта: Мататрес изпита това изцяло на гърба си. Точно когато вдигаше капачката с уиски, огромна тежест се стовари с все сила върху него и го повали, без той да може да гъкне! Същата злополука се случи и с американския търговец. Ако двамата не бяха убити на място, значи дяволът, техен личен приятел, ги е закрилял в случая.

Нито единият, нито другият не беше мъртъв, но лежаха в цял ръст на земята, в безсъзнание, без да дават признак на живот. Двамата ловци, които се бяха хвърлили върху тях от най-малко десет крачки, се възползваха от състоянието на двамата другари, за да ги завържат здраво и да ги увият в сарапе, пристегнати около телата им, за да не виждат и да не чуват, когато се свестят.

— Какво ще правим с тези нехранимайковци? — попита Безследни.

— Засега нищо, баща ми ще се разправя с тях, помогнете ми да ги пренесем до тази яма, където ще бъде отлично за тях, вие ще ги пазите, докато ви изпратя хора да ги пренесат в лагера.

— Разбрано, няма да мърдам оттук до второ нареждане.

— Е, дежурството ви няма да бъде дълго, до скоро виждане.

Тогава дон Хосе се върна при генерала, на когото разказа за случилото се.

— Имате ли полза да плените тези нещастници?

— Много голяма — отговори дон Хосе.

— Защо?

— Койота идва да купи оръжие и патрони, с които е натоварена платноходката на търговеца, а знаете, че Койота е наш враг.

— Да, той доказа това, но какво значение има за вас?

— Голямо значение, този подлец купува оръжието единствено за да го използва срещу нас.

— Вярвате ли, че ще се осмели да ни нападне след суровия урок, който получи?

— Не само вярвам, но и съм сигурен, знам какво крои срещу нас.

— В такъв случай имате право да постъпите по този начин, обаче ви моля да поговорите за това с баща си.

— Ще побързам да го направя, ще видите, че ще бъде на същото мнение.

— Така да бъде, дон Хосе, впрочем вие сам знаете как да постъпвате, особено с бандит, който не се бои ни от Бога, ни от закона.

— Трябва да го бием е неговото оръжие.

Разговаряйки така, двамата вървяха с бърза крачка, така че стигнаха до лагера за много кратко време. А последната част от разстоянието извървяха още по-бързо, защото им се струваше, че чуват пушечни изстрели; но шумовете заглъхват и се притъпяват под гъстия покров на девствените гори, тъй че човек не може точно да прецени какво чува. Когато пристигнаха в лагера, всичко се изясни.