Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
Двамата главатари си поделили работата: Койота трябвало да нападне лагера отдясно, а Урубуса — отляво.
Койота щял да привлича усилията на боя към себе си, докато Урубуса се промъква като змия, пълзейки тихомълком по земята към хакала, обитаван от дамите. Той щял да ги отмъкне ненадейно, без да привлече вниманието на вакеросите. Когато дамите паднели в ръцете му, щял да даде сигнал, всички пирати трябвало да се оттеглят колкото може по-бързо, пръсвайки се във всички посоки, за да направят преследването по-трудно. Жилището на дамите се пазело от Синия облак, Сиди-Муле, Кучильо и двайсетина червенокожи. Команчите били будни и готови за бой. Сиди-Муле пушел лулата си, разхождайки се напред-назад със стария си приятел Кучильо; бившият спахия бил неспокоен, сърцето му се свивало от някакво предчувствие, но не разбирал какво става с него.
— Не знам какво ми има — казвал Сиди-Муле, — потиснат съм, но не зная защо.
— Хайде де, да не си луд?
— Казвам ти, страх ме е.
— Теб да те е страх? Сиди-Муле, шегуваш ли се?
— Не се шегувам, струва ми се, че ще ни се случи някаква беда.
— Ти си луд, казвам ти.
Едва изрекъл тези думи, и от хакала на дамите се разнесли сърцераздирателни писъци.
— Ах! — извикал Сиди-Муле отчаяно. — Ето нещастието, което предчувствах.
Двамата хукнали към хакала, последвани почти веднага от Синия облак и команчите. В другия край на лагера се чували гневни крясъци и непрекъсната стрелба.
— Стой! Нападат лагера! — извикал Кучильо.
— Към дамите! Към дамите! Отвличат ги. Там извършват мнимо нападение, за да ни заблудят.
Втурнали се в хакала. Дамите били изчезнали, отвлечени от пиратите. Двайсетина бандити препречвали пътя.
— На помощ! — извикал Сиди-Муле, скачайки на един кон и размахвайки дългата си сабя. — Дръжте Койотите!
И се нахвърлил с неустоим устрем към пиратите, следван от Кучильо, Синия облак и воините команчи. Пиратите били съкрушени, Сиди-Муле и другарите му минавали през труповете им. Продължавал да се чува грохотът на боя, който се водел ожесточено в другия край на лагера. Урубуса изненадал дамите в съня им; сграбчил ги, но недостатъчно бързо, за да им попречи да нададат писъци на ужас, които привлекли вниманието на Сиди-Муле. Дамите, увити в одеяла и със завързани уста, били отнесени от бандитите; те яхвали конете си точно когато изскочили Сиди-Муле и приятелите му. Разстояние от най-много десет метра деляло защитниците на трите дами от бандитите, които така коварно ги били отвлекли. Сиди-Муле и приятелите му се втурнали с вдигнато оръжие, но не смеели да си послужат с огнестрелното оръжие от страх да не наранят пленничките.
Няколко минути се водил ужасен ръкопашен бой. Сиди-Муле бил като луд, той познал Урубуса, или по-точно, маскирания главатар.
— Ах, бандит такъв — извикал той, скърцайки със зъби, — ще те убия като вонящ звяр! Проклетник, подлец, похитител на жени!
— На ти, куче! — изревал Урубуса като пантера, гръмвайки с револвера си срещу бившия спахия.
Сиди-Муле се впуснал с коня си към бандита и го уловил за китката на лявата ръка. Двамата се притиснали тяло о тяло, опитвайки да се убият и надавайки яростни викове. Но двата коня, свръхвъзбудени от тази схватка, отскочили настрана и двамата ездачи се търколили на земята, без да се пуснат. Бандитите се втурнали да помогнат на главатаря си, в същото време и Кучильо, и Синият облак се притекли на помощ на Сиди-Муле. Той ревял като лъв, опитвайки се безуспешно да забие кинжала си в сърцето на бандита.
Урубуса, по-слаб от страшния войник, усещал, че силите му отпадат; тъй като не можел да направи нищо друго, всичките му усилия били насочени да се освободи от ловната си куртка, която бившият спахия сграбчил още отначало и не я пускал. Най-после успял да измъкне ръцете си от фаталната дреха и с последно усилие скочил на крака. Хвърляйки се върху негодника, спахията го уловил за пояса, ала така го дръпнал, че поясът се скъсал и останал в ръката му. Внезапно настъпил неудържим сблъсък: бандитите и команчите се нахвърлили едни върху други. Урубуса и Сиди-Муле били разделени; бандитът се строполил в безсъзнание и бил отнесен от пиратите, докато Сиди-Муле се опитвал напразно да го догони.
Когато разбрал, че всичките му усилия да настигне пленничките ще бъдат напразни, той се примирил простодушно с тази несполука, още повече поради скритото си убеждение, че е изпълнил достойно дълга си.
— Стига! — промърморил той, затискайки няколко капки кръв от една незначителна драскотина, причинена от револверния изстрел на Урубуса. — Стига! Човек не може да устои на силата, а шансовете ни са равни. Аз ще спася хубавицата, ще го убия като куче, какъвто е, а що се отнася до шансовете — добавил той, хилейки се злобно, — кой знае дали няма да намерим сериозни документи, които да ни послужат срещу отрепките, които съм пипнал?