Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Смит повтори теорията си за тримата мъже, които бяха отвлекли момичето, и Томи отговори:

— Не, нямам нищо общо. Дори не познавам Одел Титсуърт.

— Познаваш го, познаваш го — поправи го Смит. — Престани да лъжеш.

Замесването на Карл Фонтънот беше по-логично, защото двамата с Томи бяха приятели от няколко години. Но Томи беше изумен от обвиненията и ужасен от самодоволната увереност, която излъчваха Смит и Роджърс. Те не спираха със заплахите и обвиненията си. Говореха все по-грубо и скоро преминаха към откровени ругатни и псувни.

Томи се потеше, главата му се въртеше и той отчаяно се опитваше да запази здравия си разум. Отговаряше кратко, за да не се обърка. Не, не бях аз. Не, нямам нищо общо с това. На няколко пъти му се искаше да се заяде с полицаите, но се страхуваше от тях. Смит и Роджърс бяха бесни, а бяха и въоръжени, и Томи беше заключен в стаята заедно с тях и Федърстоун. Разпитът сякаш никога нямаше да свърши.

След като в продължение на три часа се беше потил с Федърстоун, а после Смит и Роджърс го бяха мъчили още един час, Томи наистина имаше нужда от почивка. Искаше да отиде до тоалетната, да изпуши една цигара и да си проясни мислите. Имаше нужда от помощ — трябваше да поговори с някой, който да му обясни какво става тук.

— Може ли да спрем за малко? — попита той.

— Само още няколко минути — отвърнаха те.

Томи забеляза една видеокамера на масата, която обаче не беше включена, за да запише мъчителния разпит. Той си помисли, че надали става дума за стандартна полицейска процедура.

Смит и Роджърс не спираха да напомнят на Томи, че в щата Оклахома използват смъртоносна инжекция за изпълнение на смъртното наказание. Както всеки убиец, и него го очакваше смърт, сигурна смърт, но имаше един начин да му се размине. Ако си признаеше всичко и ги заведеше до мястото, където бяха скрили трупа, те щяха да използват влиянието си, за да му уредят по-лека присъда.