Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Така и направиха и малко преди четири часа, тъкмо когато загасваше и факлата на моряка, Сайръс Смит и другарите му излязоха от прохода.
Глава XIX
На следния ден, 22 май, започна работата по обзавеждането на новия дом. И наистина преселниците очакваха с нетърпение да заменят тясното си жилище в Комините с това обширно и здравословно помещение, издълбано сред гранита, на завет от морските води и от валежите.
Първата грижа на Сайръс Смит беше да види къде точно се намираше лицето на Гранитния дом. Той отиде на брега под грамадната стена и понеже изтърваният от дописника търнокоп трябваше да падне отвесно, достатъчно беше да намери търнокопа, за да определи мястото, където бе пробита дупката в гранита.
Търнокопът се намери лесно и действително една дупка се открояваше на около осемдесет стъпки над брега, над мястото, където той се беше забил в пясъка. Няколко скални гълъба влизаха и излитаха вече от тясната дупка, сякаш за тях беше открит Гранитния дом!
Инженерът имаше намерение да прегради дясната част на пещерата на няколко стаи и един коридор за влизане в тях и да я освети с пет прозореца и една врата, пробити на лицевата страна. Пенкроф приемаше напълно петте прозореца, но не разбираше каква щеше да бъде ползата от вратата, щом като предишният вход представляваше естествена стълба, през която винаги можеше да се влезе лесно в Гранитния дом.
— Приятелю — му отвърна Сайръс Смит, — щом за нас е лесно да влезем в нашия дом през прохода, и за други ще бъде лесно. Аз смятам, напротив, да задръстя горния отвор на тоя проход, да го запуша плътно и дори да покрия напълно входа, ако стане нужда, като издигна пак повърхността на езерото с бент.
— А как ще влизаме? — запита морякът.
— С външна стълба — отвърна Сайръс Смит, — с въжена стълба и като я приберем, никой няма да може да припари до жилището ни.
— Защо такава предпазливост? — зачуди се морякът. — Досега животните не ни се видяха много опасни. А ако става дума за туземци, островът ни не е населен!
— Напълно ли сте уверен, Пенкроф? — попита инженерът, като се взря в моряка.
— Ще се уверим напълно, разбира се, когато изследваме целия остров — отвърна Пенкроф.
— Да — съгласи се Сайръс Смит, — защото засега ние познаваме само една малка част от него. Но във всеки случай, ако нямаме вътрешни врагове, може да дойдат външни, защото тия места на Тихия океан са много опасни. Нека вземем мерки за всеки случай.
И тъй, първата работа беше да пробият дупките. Да се разбива с търнокоп твърдата скала, беше губене на време, а знаем, че Сайръс Смит беше човек на крайните средства. Той имаше на разположение още малко нитроглицерин и го употреби тъкмо на място. Той ограничи умело въздействието на взривното вещество и благодареше на неговите усилия гранитът се пръсна на самите места, които инженерът беше избрал. После търнокопът и мотиката довършиха островърхия облик на петте прозореца, на широкия отвор, на кръглите прозорчета и на вратата, издялаха произволните очертания за рамките и след неколкодневен труд Гранитния дом беше обилно осветен откъм изток и светлината проникваше до най-затънтените му кътчета.
Според плана на Сайръс Смит жилището им трябваше да се прегради на пет отделения с изглед към морето: вдясно вход с врата, където щеше да виси стълбата, после кухня, широка тридесет стъпки, столова, една спалня със същата широчина и накрая по изричното настояване на Пенкроф една „гостна“ досам големия салон.
Един коридор щеше да ги дели от дълъг склад, където щяха да разположат свободно запасите, храните и сечивата. Освен това преселниците имаха на разположение и малка горна пещера, която щеше да бъде нещо като таван на новото им жилище.
Одобрен, планът оставаше само да се изпълни. Взривачите станаха наново тухлари. После пренесоха тухлите и ги наредиха в подножието на Гранитния дом.
След това направиха стълбата много грижливо, а въжетата, сплетени от тръст с една мотовилка, бяха здрави като дебело корабно въже. Стъпалата пък бяха от някакъв вид червен кедър с леки и жилави клони, а Пенкроф изработи майсторски на ръка цялата стълба.
Сплетоха и други въжета от треви и нагласиха на вратата груба макара. По тоя начин лесно издигнаха тухлите до Гранитния дом. Сковаха гредите за стените, те бяха всъщност много груби, и скоро разделиха помещението на стаи и склад, както беше решено.