Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Оставаше въпросът с възпламеняването на избухливото вещество. Обикновено нитроглицеринът се възпламенява с капсули от гърмящ живак, който, като избухне, причинява взрива.
Но Сайръс Смит знаеше, че нитроглицеринът има свойството да избухва при сътресение. Смит намисли да окачи на една подпора над дупката с взрив буца желязо, тежко няколко ливри, вързано за въже от треви. Завързаха края на друго дълго въже, предварително намазано със сяра, в средата на първото, а другият му край се влачеше по земята на няколко стъпки от дупката с взрив. Когато го запалят, второто въже щеше да гори, докато стигне до първото, то щеше да се запали и да се скъса и желязната буца щеше да падне върху нитроглицерина.
Нагласиха това приспособление. После инженерът отпрати другарите си, напълни дупката с взрив така, че нитроглицеринът стигаше догоре, и разля няколко капки върху гранита под увисналото вече желязо.
После Сайръс Смит взе другия край на намазаното със сяра въже, запали го и се прибра при другарите си в Комините.
Въжето трябваше да гори двадесет и пет минути и наистина след двадесет и пет минути се разнесе страшен взрив, който не би могъл да се опише. Сякаш целият остров се разтърси из основи. Безброй камъни полетяха из въздуха, като че изригваше вулкан. Сътресението от изместения въздух беше толкова голямо, че скалите на Комините се разклатиха. Преселниците, макар и на повече от две мили от мястото на взрива, бяха повалени на земята.
Те станаха, качиха се на възвишението и изтичаха към мястото, където брегът на езерото трябваше да се пръсне от взрива.
Трикратно ура се изтръгна от гърдите им! На гранитната преграда зееше широка пукнатина! Буен поток течеше там, спускаше се пенливо по възвишението до края му и падаше на морския бряг от повече от триста стъпки височина!
Глава XVIII
Сайръс Смит беше постигнал своята цел. Но верен на навика си, той стоеше неподвижен, със стиснати устни, с втренчен поглед, без да проявява никакво задоволство. Хърбърт беше във възторг. Наб скачаше от радост. Пенкроф клатеше голямата си глава и мърмореше:
— Добре я кара нашият инженер!
И наистина нитроглицеринът беше развил грамадна сила. Отворът беше толкова широк, че сега от езерото изтичаше тройно повече вода отпреди. И затова в най-скоро време след взрива то трябваше да спадне поне с две стъпки.
— Не бихте ли могли да употребите нитроглицерина за пълнене на пушки? — попита морякът.
— Не, Пенкроф, защото той е много разрушително вещество. Но лесно е да се направи пироксилин или даже обикновен барут, тъй като имаме азотна киселина, селитра, сяра и въглища. За нещастие нямаме пушки.
— О, господин Сайръс! — възрази морякът. — С малко добра воля!…
Пенкроф положително беше зачеркнал думата „невъзможно“ от речника на остров Линкълн.
След няколко минути стигнаха долния край на езерото и един поглед беше достатъчен да установят, че целта бе постигната.
И наистина на гранитния бряг на езерото, сега вече издигнат над водната повърхност, зееше отдавна търсената дупка. Тясна издатина, оголена от отдръпналата се вода, позволяваше да се стигне дотам. Дупката беше широка около двадесет стъпки и само две стъпки дълбока. Като дупка на уличен канал. Преселниците не можеха да се вмъкнат лесно вътре. Но Наб и Пенкроф грабнаха търнокопите и за по-малко от час я разшириха. Тогава инженерът приближи и видя, че в горния си край стените имат най-много тридесет, тридесет и пет градуса наклон. Значи можеха да се спуснат по тях и стига наклонът да не се увеличаваше, лесно щяха да слязат до самото море. А ако, както беше много вероятно, сред гранита имаше някоя широка пещера, може би щяха да намерят начин да я използват.
— Е, господин Сайръс, какво ни спира? — запита морякът, обзет от нетърпение да се спусне по-скоро в тесния проход. — Не виждате ли, че Топ тръгна преди нас!
— Добре — отвърна инженерът. — Но ние имаме нужда от светлина. Наб, отсечи малко борови клони.
Наб и Хърбърт изтичаха към брега на езерото, засенчен с борове и други вечнозелени дървета, и скоро се върнаха с клони, от които направиха нещо като факли. Запалиха факлите с помощта на кремъка и преселниците със Сайръс Смит начело се спуснаха в мрачния проход, доскоро изпълван от излишните води на езерото.