Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Но той беше зает от друго същество — забеляза Джедеон Спилет, чието любопитство не беше задоволено.
— Е, другото същество, земноводно или каквото и да е било, е избягало през кладенеца и ни е отстъпило мястото си — отвърна инженерът.
— Все пак — добави морякът — много бих искал да бъда преди четвърт час Топ, защото той в края на краищата не е лаел без причина.
Сайръс Смит гледаше кучето си и другарят му, който беше най-близо до него, го чу да си шепне:
— Да, мисля, че Топ знае някои неща много по-добре от нас!
И така повечето желания на преселниците се осъществиха. Случаят, подпомаган от чудната проницателност на техния ръководител, ги беше извел на добър край. Те имаха тук на свое разположение просторна пещера, чиято големина не можеха още да измерят при бледата светлина на факлите, но навярно лесно щяха да я разделят със стени от тухли на отделни стаи, да я приспособят, ако не като къща, то поне като отделно жилищно помещение. Водите бяха изтекли и не можеха вече да се върнат. Мястото беше свободно.
Оставаха две трудности: как да осветят тая пещера, издълбана в самия гранит, и как да открият по-удобен път. И дума не можеше да става да я осветяват отгоре, защото над нея лежеше дебел пласт гранит. Но може би имаше възможност да пробият предната стена, която гледаше към морето. При спускането Сайръс Смит беше определил горе-долу не само наклона, но и дължината на прохода и имаше основания да вярва, че предната стена не е много дебела. Ако получеха по тоя начин осветление, лесно щяха да се сдобият и с вход, лесно можеха да пробият и врата, и прозорци и да поставят една стълба отвън.
Сайръс Смит сподели своите мисли с другарите си.
— Тогава, господин Сайръс, на работа! — отвърна морякът. — Имам търнокоп и лесно ще пробия дупка в тая стена. Къде да копая?
— Тук — каза Сайръс Смит и посочи на здравия моряк една доста голяма вдлъбнатина в стената, която навярно намаляваше дебелината й.
Пенкроф заудря гранита и цял половин час под факелната светлина парчета камъни се къртеха от стената. Скалата пускаше искри под ударите на търнокопа. Наб го замести, а Джедеон Спилет смени Наб.
Работеха вече два часа и имаше опасност на това място стената да бъде по-дебела от дължината на търнокопа, когато при един последен удар на Джедеон Спилет търнокопът проби стената и падна вън.
— Ура! Ура! Ура! — ревна Пенкроф. Стената беше дебела само три стъпки.
Сайръс Смит прилепи око на дупката, която беше на осемдесет стъпки над брега. Пред него се разстилаше крайбрежието, островчето, а по-нататък безкрайното море.
Но стената беше доста разкъртена и чудна светлина нахлу на вълни през широката дупка и обля величествената пещера! Опрян на успоредни стълбове, тук — надвесен, там — издигнат в островърхи стрели, сводът на места се губеше и представляваше живописна смееща от всичко, което човешката ръка е сътворила във византийската, романската и готическата архитектура. Това обаче беше дело на природата! Тя самата беше издълбала тоя приказен Алхамбра в твърдия гранит.
Преселниците бяха смаяни и възхитени. Там, където се надяваха да намерят тясна пещера, те откриха вълшебен дворец и Наб свали шапка, сякаш се намираше в храм!
— Ах, другари! — извика Сайръс Смит. — Когато осветим обилно вътрешността на тоя масив, когато наредим стаите, килерите и зимниците, вляво ще ни остане тая величествена пещера и ние ще я превърнем в стая за занимания и в наш музей!
— И как ще я наречем? — запита Хърбърт.
— Гранитния дом — отвърна инженерът и другарите му посрещнаха с ура това име.
Факлите бяха вече почти изгорели и понеже, за да се върнат, трябваше пак да се изкачат през тесния проход на върха на възвишението, решиха да отложат за следния ден всичко, което беше свързано с обзавеждането на новото им жилище.
Преди да тръгнат, Сайръс Смит се наведе още веднъж над мрачния кладенец, който се спускаше отвесно до морското равнище. Пак хвърли запалена борина. Стените на кладенеца се осветиха за миг, но и тоя път както преди не откриха нищо подозрително. Ако някое морско чудовище е било изненадано от внезапното отдръпване на водите, то вече беше отплувало в открито море през подземния проход, който продължаваше под брега и откъдето изтичаха водите на езерото, преди новият излаз да им бъде отворен.
Малкият отряд напусна пещерата и почна да се изкачва през мрачния проход. Топ вървеше последен и продължаваше да ръмжи странно. Изкачването беше трудно. Преселниците спряха за малко в горната пещера, която беше нещо като площадка по средата на дългата гранитна стълба. После тръгнаха пак.
Факлата на Наб угасна и трябваше да побързат, за да не се лутат в дълбокия мрак.