Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
На 31 май привършиха стените. Направиха огнище в първата стая, която щеше да им служи за кухня. Коминът за излизане на дима навън отвори доста работа на случайните печкари. На Сайръс Смит му се стори по-просто да го направи от пръстта за тухлите. Немислимо беше да го изкарат на горното възвишение и затова пробиха една дупка в гранита над прозореца на тъй наречената кухня и поставиха косо комина също като тръба на желязна печка.
Когато привършиха тия вътрешни приспособления, инженерът залегна да запуши горния вход за Гранитния дом при езерото, така че да затвори завинаги тоя път. Отърколиха до дупката грамадни камъни и ги прилепиха един до друг. Сайръс Смит не осъществи засега намерението си да залее дупката с езерните води, като ги издигне с бент до предишната им височина. Задоволи се само да прикрие запушената дупка с треви, дръвчета и храсти, които бяха посадени между скалите и през пролетта щяха да израснат буйно.
Все пак той използва прохода, за да прокара в новото жилище струя прясна вода от езерото. Пробиха една малка дупка под водното равнище и това отбиване на водата даде чист и непресушим извор с двадесет и пет галона14 на ден.
В Гранитния дом винаги щеше да има вода.
Джедеон Спилет насади най-изкусно по издатините на скалата, около прозорците, разнообразни растения и дълги пълзящи треви, така че дупките бяха обградени с приятна за окото живописна зеленина.
Обитателите на трайния, здравословен и непристъпен дом можеха само да се възхищават от делото си. Прозорците даваха възможност на погледа им да обгърне безбрежния хоризонт, който двете Челюсти затваряха на север, а нос Лапа — на юг. Целият залив Обединение се разстилаше величествено пред тях. Да, смелите преселници имаше защо да бъдат доволни и Пенкроф не скъпеше похвалите си към онова, което той наричаше на шега „апартамента ми на петия етаж!“
Глава XX
Зимата наистина започна през месец юни, който съответства на декември в Северното полукълбо. Тя започна с проливни дъждове и непрестанни бури. Обитателите на Гранитния дом можаха да оценят предимствата на едно жилище, в което не се чувстваше лошото време. Комините щяха да бъдат съвсем неудобни за тежката зима и беше опасно големи приливи, подсилвани от откритите морски ветрове, да не нахлуят пак вътре.
Целият месец юни протече в най-разнообразен труд, който не изключваше нито лова, ни риболова и в килера имаше храна в изобилие. Пенкроф смяташе, като остане по-свободен, да постави примки, и разчиташе извънредно много на тях. Направил беше примки от растителни влакна и не минаваше ден да не улови някой заек в ливадата. Наб прекарваше почти цялото си време в солене и пушене на месо, което щеше да го запаси с вкусни консерви.
И въпросът за облеклото бе сериозно обсъден. Преселниците имаха само дрехите, които им бяха на гърба, когато балонът ги захвърли на острова. Тия дрехи бяха топли и здрави. Пазеха ги много грижливо и те, и бельото им бяха винаги чисти, но трябваше скоро да ги заменят. Освен това, ако и зимата бъдеше сурова, преселниците щяха да си изпатят много от студа.
През пролетта щяха да устроят сериозен лов на ония муфлони, които бяха забелязали още когато изкачваха планината Франклин, а сдобиеха ли се с вълна, инженерът щеше да им направи топли и здрави платове… Как? Щеше да помисли.
— Е, засега ще си греем краката в Гранитния дом! — рече Пенкроф. — Дърва има в изобилие, няма защо да ги пестим!
— Всъщност — забеляза Джедеон Спилет — остров Линкълн не е на много висока ширина и зимата тук надали е сурова. Не ни ли казахте, Сайръс, че тридесет и петият паралел съответства на Испания в Северното полукълбо?
— Да — отвърна инженерът, — но понякога зимата в Испания е много студена! Има сняг и лед, както другаде, а това може да ни сполети и на остров Линкълн. Все пак той е остров и се надявам, че няма да бъде много студено.
— Защо, господин Сайръс? — запита Хърбърт.
— Защото морето, момчето ми, може да се смята за грамаден склад, в който се натрупват летните горещини. През зимата то ги излъчва и затова в крайморските области температурите са по-умерени — не много високи през лятото и не много ниски зиме.
— Ще видим — намеси се Пенкроф. — Едно е само положително, дните са вече къси, а нощите — дълги. Я да поговорим малко за осветлението.
— Нищо по-лесно от това — отвърна Сайръс Смит.
— И кога ще го разрешим?
— Още утре, като уловим няколко тюлена.
14
Галон — около четири литра и половина.