Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
После оставиха процесът да се извърши сам, а бяха необходими поне десет-дванадесет дни.
Наб и Пенкроф бяха отделили лойта на дугонга и я бяха прибрали в големи пръстени делви. Трябваше да превърнат тая лой в сапун, за да отделят една от съставните й части — глицерина. За тая цел беше достатъчно да я преработят със сода или с вар. На брега имаше в изобилие морски растения, фикоиди, саликорни и разни други водорасли, които образуват варека и гоемона. И тъй събраха много от тия растения, най-напред ги изсушиха, а после ги изгориха в открити ями. Поддържаха горенето на тия растения няколко дни, така че да се дигне достатъчно висока температура, която да разтопи пепелта, и накрая получиха сбита сива маса, отдавна известна под името „естествена сода“.
След това инженерът разложи лойта със сода и получи разтворим сапун и неутралното вещество глицерин.
Но това не беше всичко. Предвид на бъдещите нужди на Сайръс Смит му беше необходимо и друго вещество, калиев нитрат, по-известно под името азотна сол или селитра.
За голямо щастие тоя път природата му достави селитра, която той трябваше само да събере. Хърбърт откри един залеж в северната част на острова, в полите на планината Франклин, и оставаше само да пречистят тая сол.
Когато купчината пирит изгоря напълно, получените вещества — железен сулфат, алуминиев сулфат, силиций и останките от въглища и пепел — поставиха в едно корито, пълно с вода. Разбъркаха сместа, оставиха я да се утаи, после я преляха и получиха бистра течност, разтвор от железен сулфат и алуминиев сулфат — другите вещества останаха на дъното, тъй като бяха неразтворими. Накрая част от течността се изпари, кристалчетата железен сулфат се утаиха, а останалата течност, която не се беше изпарила и съдържаше алуминиев сулфат, отделиха настрана.
Сайръс Смит имаше вече на разположение доста голям брой кристалчета железен сулфат, от които трябваше да получи сярна киселина.
В индустрията инсталациите за получаване на сярна киселина са много скъпи. И действително необходими са грамадни заводи, нарочни съоръжения, платинени уреди, оловни камери, които киселината не може да разяде и където тя се получава, и т.н. Инженерът не разполагаше с такива съоръжения, но знаеше, че в Бохемия произвеждат дори с един градус по-гъста сярна киселина по по-обикновен начин. Така се получава киселината, известна под името нордхаузенова киселина.
За да получи сярна киселина, на Сайръс Смит му оставаше само едно: да нагрее в затворено гърне кристалите железен сулфат така, че сярната киселина да се изпари, а после парите чрез сгъстяване да дадат киселината.
За какво му беше нужна тая киселина? Чисто и просто, за да получи азотна киселина, а това беше лесно, защото селитрата, разтворена в сярна киселина, му даде чрез дестилация азотна киселина.
Той взе азотната киселина, смеси я с глицерин, предварително сгъстен чрез изпаряване над водни пари, и получи, без да има даже нужда от охлаждане, няколко пинти мазна жълтеникава течност.
Сайръс Смит извърши смесването сам, настрани, далеч от Комините, защото имаше опасност от взрив, и като донесе на приятелите си малко от течността, каза им само:
— Ето нитроглицерин!
И действително това беше страшната течност, чиято взривна сила е може би десет пъти по-голяма от силата на обикновения барут и която е причинила вече толкова нещастия! Все пак откакто се намери начин да я превръщат в динамит, с други думи, да я смесват с твърдо вещество, глина или захар, достатъчно шупливо, за да я задържи, опасната течност може да се използва по-безопасно. Но динамитът не беше още известен по времето, когато преселниците работеха на остров Линкълн.
— И с тая течност ли ще дигнем във въздуха скалите? — попита с доста голямо недоверие Пенкроф.
— Да, приятелю — отвърна инженерът. — И нитроглицеринът ще действа с по-голяма сила, защото гранитът е извънредно твърд и ще окаже по-голяма съпротива при взрива.
— И кога ще видим това, господин Сайръс?
— Утре, след като издълбаем дупка за взрива — отвърна инженерът.
На следния ден, 21 май, още призори взривачите отидоха край заливчето, образувано от източния бряг на езерото Грант, само на петстотин крачки от крайбрежието. На това място възвишението беше по-ниско от водите, които бяха задържани в езерото само от една гранитна преграда. Явно беше, че като се разбие преградата, водата щеше да потече през излаза, щеше да образува поток, който щеше да се спусне по наклона на възвишението и да се понесе към морето.
Направляван от инженера, Пенкроф, грабнал търнокоп, който той въртеше здраво и умело, залегна да копае гранита откъм външната му страна. Ямата, която копаеше, започваше на един хребет, водоравен на брега, и трябваше да се издълбае косо, така че да стигне до една точка, чувствително по-ниска от повърхността на езерото. Пенкроф, сменян от Наб, се справи толкова добре, че към четири часа дупката за взрива беше готова.