Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— За лоени свещи ли?
— Ами, Пенкроф! Спермацет!
На другия ден, 5 юни, при доста колебливо време тръгнаха към островчето. Пак трябваше да използват отлива, за да пребродят протока, а по тоя случай решиха да стъкмят криво-ляво някаква лодка за по-голямо удобство и за да могат да отплават срещу течението на река Благодарност при подробно изследване на югозападната част на острова, което бяха отложили за първите пролетни дни.
Тюлени имаше много и ловците, въоръжени с тояги с железни шипове, лесно убиха шест парчета. Наб и Пенкроф ги одраха и занесоха в Гранитния дом само лойта и кожата, от която щяха да си направят здрави обувки.
Сайръс Смит предпочете да превърне лойта в сапун чрез вар. Така получи варовит сапун, който лесно се разтваряше в сярна киселина, която утаяваше варта в сулфат и отделяше мастни киселини.
От тия три киселини — олеиновата, стеариновата и маргариновата, първата беше течна и я отляха с необходимото налягане. А другите две образуваха самото вещество, от което трябваше да направят свещи.
Работата не трая повече от двадесет и четири часа. След много опити направиха фитили от растителни влакна и потопени в течното вещество, те дадоха истински стеаринови свещи, направени на ръка, които не бяха само гладки и бели.
Между другото направиха и ножици и преселниците най-после можеха да си подстрижат косите и ако не да се обръснат, то поне да си подрежат брадите както си искат. Хърбърт нямаше брада, Наб също, но другарите им бяха така обрасли, че оправдаваха направата на споменатите ножици.
Ръчният трион им създаде много труд, но най-после се получи едно сечиво от вида на тъй наречените ножовки, с което, като се търка здравата, можеше да се пререже напречно дърво. И си направиха маси, столове, шкафове, с които наредиха главните стаи, легла, чиято постеля се състоеше само от морски треви.
Но дърводелците скоро трябваше да правят и мостове. И наистина новата река, прекарана с взрив, налагаше да се построят две мостчета, едното на възвишение Обзор, другото на самото крайбрежие — няколко дървета, издялани само с брадва, бяха достатъчни за тая цел. Работа за няколко дни. Когато построиха мостчетата, Наб и Пенкроф използваха случая и отидоха към дюните, където бяха открили стридите. Те бяха повлекли със себе си една груба количка, която заместваше предишната наистина много неудобна носилка, и докараха няколко хиляди стриди, които лесно привикнаха сред скалите и образуваха естествени стридарници при устието на Благодарност. Тия мекотели бяха много вкусни и преселниците си ловяха почти всеки ден.
Явно, че остров Линкълн, макар и обитателите му да познаваха малка част от него, задоволяваше вече почти всичките им нужди.
Преселниците на остров Линкълн търпяха само още едно лишение. Имаха достатъчно храна, с други думи месо, имаха и зеленчук, с който разнообразяваха ястията си. Корените на драконовите дървета, подложени на ферментация, им даваха някакво кисело питие, един вид бира, която беше за предпочитане пред прясната вода. Имаха даже и захар, без захарна тръстика и захарно цвекло, а от сока на клена, наречен acer saccharium, който вирее във всички умерени пояси и се срещаше в голямо количество на острова. Правеха си и много приятен чай от маточината, която бяха набрали в ливадата. Най-после имаха в изобилие и сол, единственото минерално произведение, което влиза в човешката храна… но нямаха хляб.
Може би впоследствие преселниците щяха да заменят хляба с някоя равностойна храна — с брашно от сагова палма или с нишесте от хлебно дърво, и наистина не беше изключено в южните гори да има от тия ценни дървета, но дотогава не бяха срещали.
Но ето че и в случая провидението помогна непосредствено на преселниците, извънредно малко наистина, но в края на краищата Сайръс Смит с целия си ум и изобретателност никога нямаше да успее да произведе това, което един ден Хърбърт намери най-случайно в подплатата на дрехата си, която беше седнал да позакърпи.
Тоя ден валеше като из ведро и преселниците се бяха събрали в голямата зала в Гранитния дом, когато момчето изведнъж извика:
— Я, господин Сайръс, пшенично зърно!
И показа на другарите си едно зърно, едно-едничко зърно, което се беше мушнало през продупчения му джоб в подплатата на дрехата.
Намирането на това зърно се обясняваше с навика на Хърбърт да храни, когато беше в Ричмънд, няколко гривяка, които Пенкроф му беше подарил.
— Пшенично зърно ли? — попита бързо инженерът.
— Да, господин Сайръс, но едно-едничко!
— Е, момчето ми — заяви усмихнат Пенкроф, — добре сме, няма какво да се каже! Какво ли бихме могли да направим с едно-единствено зърно?