Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Борбата с враждебните разузнавателни служби, занимаващи се с дезинформация, влиза в задачите на контраразузнаването, затова Денси извиква Каугил да обсъдят това дело. Какво е станало на тяхното съвещание, не е протоколирано подробно, но безусловно Каугил е останал с впечатлението, че ще бъде и в негов интерес да докаже фалшивия характер на документите на Дълес. Каугил, разбира се, не е проучил документите нито при получаването им, нито по-късно. Той беше много зает и много уморен, а служебните интриги го заставяха да действува в полза на Денси. Каугил почти окончателно се откъсна от Вивиън. Неговите отношения с шефа, въпреки че бяха достатъчно добри, не бяха толково близки, колкото му се искаше. А между Денси и шефа съществуваха много тесни отношения и затова, доказвайки, че Дълес е подведен, Каугил се надяваше да извлече не малка полза и за себе си. Такава беше картината, съставена от мене въз основа на безпорядъчната преписка между Денси и Каугил. Наложи се доста да си поблъскам главата. Приблизително по това време у мене узря един план, но той изискваше внимателен подход. Аз много исках да бъда назначен на длъжността, която скоро щеше да се освободи, и не трябваше в никакъв случай да развалям отношенията си с никого, който би могъл да ми окаже съдействие за постигането на тази цел. Каугил, Вивиън, Денси, МИ-5. Министерството на външните работи, шефът — всички те представляваха частите на една главоблъсканица и беше изключително трудно от позицията на моя невисок пост да определя как те ще постъпят, когато дойде време да действувам. Наистина аз отдавна бях дошъл до извода, че макар и политическите маневри да могат да донесат бързи резултати, то тези резултати ще се окажат трайни само в случай, че се основават на солидна и добросъвестна работа. Затова реших да изуча материалите на Дълес и да ги оценя по достойнство. Ако те са безспорно истински или, напротив, фалшиви, аз ще кажа точно това. Ако след изучаването на документите не може да се направи определен извод, отново ще разгледам политическите аспекти на това дело, преди да реша на чия страна да застана.
Преобладаващият брой документи бяха телеграми, получени от Министерството на външните работи на Германия от неговите дипломатически мисии в чужбина. Значи, първо, трябваше да проверя при нашите специалисти шифровчици дали при тях не са постъпили засечени телеграми, съвпадащи с материалите на Дълес. От делото се виждаше, че не е направена тази елементарна справка. Денси и Каугил се бяха ограничили само с бегло преглеждане на документите, търсейки в тях съмнителни места й противоречия, за да подкрепят версията си за тяхната фалшивост. Помнейки поръчението на Каугил да поддържам тясна връзка с Денси, аз дълго мислих дали да се посъветвам с него за търсене на помощта на дещифровчиците. Не ми се искаше да правя това, тъй като, предполагах, че Денси ще бъде против такова предложение. Разглеждайки делото още веднъж, аз открих адресираната до Каугил резолюция на Денси: „Предава се на Вас за действия, каквито сметнете за необходими.“ Сега имах достатъчно основание да постъпя по собствени съображения.
По това време Държавната школа за кодиране и шифроване фактически се делеше на два отдела. Единият — под ръководството на капитан III ранг Трей-вис — се занимаваше с кореспонденцията на разузнавателните служби, а другият — под ръководството на капитан III ранг Денистън — имаше работа с дипломатическите документи. Доколкото материалите на Дълес представляваха документи на Министерството на външните работи на Германия, трябваше да се обърна към Денистън. Избрах няколко телеграми (около десет) на немския военен аташе в Токио, предадени шифровано по радиото до Генералния щаб на германската армия. В тях се съдържаха подробни сведения за бойния състав на японските въоръжени сили и оценка на бъдещите намерения на Япония. Ясно е, че ако тези телеграми бяха истински, те представляваха документи с изключителна важност.