Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Нямаше предупреждение. Със светкавичен замах дясната му ръка сграбчи китката й така силно, че я нарани и дори изви. Тя извика, колкото от страх, толкова и от болка. Цялата трепереше от внезапната атака. Ръката му отслаби захвата на китката й и той измърмори:
— Рейчъл?
— Причиняваш ми болка! — от гърдите й несъзнателно се изтръгна протест. Сейбин я пусна, седна в леглото и тихо изруга. Тя разтърка наранената си китка и се вторачи в неясния му силует в тъмнината. — Мисля, че на дюшека ще съм в безопасност — най-после рече Рейчъл, като се опита да звучи по-неангажиращо.
— Извинявай. Нямах намерение да те докосвам. Просто… така се случи.
Гласът му беше дрезгав:
— Добре ли си?
— Да. Само китката ме боли.
Той се опита да се обърне към нея, но раненото му рамо му попречи. Изруга отново и не поднови опита си да се обърне.
— Ела от тази страна. Аз ще спя на дясната си страна и ще те прегърна.
— Няма нужда да ме прегръщаш, благодаря. — Все още бе разтреперана от начина, по който бе реагирал Сейбин, агресивно и бързо като змия. — Сигурно ти е трудно да спиш с някой друг в леглото.
— Ти си единствената жена, с която съм спал, в буквалния смисъл на думата, и то от години — рязко отвърна той. — А сега, да не би да искаш отново да рискуваш, като ме стреснеш, или ще се сгушиш тук?
Тя стана от леглото и заобиколи от другата страна. Сейбин се отмести да й направи място. Рейчъл мълчаливо легна, обърна се с гръб към него и зави и двамата с чаршафа. Също така мълчаливо той се намести зад нея и допря бедра до нейните. Задните й части се сгушиха в слабините му, а гърбът й се облегна на широките му и твърди гърди. Сейбин провря дясната си ръка под главата й, а с лявата я прегърна през кръста. Тя затвори очи, затоплена от горещото му тяло. Замисли се доколко топлината му се дължеше на треската. Беше забравила какво е да лежиш до мъж и да усещаш силата му, обгърнала тялото ти като пелена.
— Ами ако бутна рамото ти или крака ти? — прошепна Рейчъл.
— Дяволски ще ме заболи — отвърна той сухо и с дъха си разроши косите й. — Заспивай. Не се тревожи за това.
Как да не се тревожи, че може да го нарани, когато по-скоро би умряла, отколкото да му причини болка? Тя намести глава върху възглавницата, усещайки стоманената твърдост на силната му ръка под главата си. Мушна ръка под възглавницата и леко докосна китката му, трябваше да го направи, именно сега.
— Лека нощ — каза Рейчъл, потъна в топлината му и се унесе.
Сейбин лежеше и усещаше мекотата й в ръцете си, женската сладост на аромата й в ноздрите си и познатия вкус върху езика си. Беше прекалено хубаво и това го правеше бдителен. От години не беше спал в прекия смисъл на думата с никого. Беше се тренирал до такава степен, че не понасяше никого близо до себе си, когато спеше, включително и бившата си съпруга. Дори и докато беше женен, той на практика беше сам, както духовно, така и физически. Странно му беше, че сега се чувстваше толкова приятно с Рейчъл, която спеше в прегръдката му. Вътрешно беше предпазлив и самотен по отношение на всички, дори и на своите служители. Това бе спасявало живота му неведнъж. Вероятно вече подсъзнателно бе свикнал да спи с нея, да я докосва и тя да го докосва, въпреки че лекият допир на ръката й го бе стреснал и Сейбин реагира агресивно, преди да се осъзнае.
Независимо от причината, беше му приятно да я държи в прегръдките си, да я целува. Беше забележително опасна жена, тъй като го изкуши така, както никой до сега не бе го правил. Възнамеряваше да прави секс с нея. Всяко мускулче в тялото му се напрегна и той започна да се възбужда. Жалко, не можеше да я обърне на гръб и да й направи всичко, което желаеше, ала това щеше да почака. Рано или късно щеше да я притежава, но трябваше да внимава да се получи единствено нещо като приятен флирт. Не можеше да си позволи какво да е, и заради двамата.
Рейчъл бавно се събуди. Беше й изключително уютно и никак не желаеше да отвори очи и да започне деня. Обикновено ставаше рано, разсънваше се още щом стъпеше на пода и наистина обичаше утрото. Ала тази сутрин тя се зарови във възглавницата, тялото й бе топло и отпуснато и осъзна, че толкова добре не бе спала от години. Но къде беше Кел? Нямаше го в леглото. Рейчъл отвори очи и скочи още преди да довърши мисълта си. Вратата на банята бе отворена, значи не беше там.
— Кел? — извика тя.
— Навън съм.
Гласът му дойде от задната част на къщата и Рейчъл веднага се втурна към задната врата, която бе отворена. Той седеше на стъпалата, облечен само по бермудите, а Джо лежеше в тревата до нозете му. Гъсокът Ебънизър и вярното му ято се мотаеха из задния двор и търсеха насекоми. След нощния дъжд всичко бе толкова свежо. Слънцето огряваше тъмносиньото небе, на което не се забелязваше ни едно облаче. Невероятно спокойна утрин, топла и прелестна.