Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
— Може и да си прав, Еди, но ако искаш да спасиш задника си, ще трябва да помислиш малко по-съсредоточено. След като аз знам какво е станало онази вечер, колко време мислиш, че ще мине преди да научат и ченгетата? Утре вечер не аз, а те ще почукат на вратата ти. Бъди разумен.
Ромеро мълчеше.
— Какво мислиш, че ще се случи, когато клиентът ми застане пред съда и каже всичко, което знае, а аз те привикам по официален път?
— Това значи да умра.
— Не и ако ни помогнеш.
Еди пусна перденцето и се обърна.
— Ти въобще не знаеш как стоят нещата! — отвърна Еди. Той отиде до масата, опря се на плота и се наведе към Скот. — В мига, в който си отворя устата, аз съм шибан труп.
— Не се безпокой, Еди. Полицията ще те пази.
Ромеро се изсмя дрезгаво.
— Тези хора могат да те пречукат навсякъде, задник такъв! Като Хофа, като Кенеди, като Исус Христос! Винаги могат да пипнат Еди Ромеро.
Скот знаеше, че въпреки протестите си мексиканецът ще капитулира. Не би го пуснал да влезе, ако не се колебаеше. Криеше се от седмици, чудеше се как да избегне смъртоносния капан. Просто се нуждаеше от лек тласък, преди да вземе решение на чия страна ще бъде.
— Кажи ми кой уби пазача — настоя Скот с равен глас. — Кой?
— По дяволите! — изруга Ромеро и се огледа неспокойно. — Затваряй си гадния плювалник! Не прави това! Ако той надуши… — Еди не довърши.
Обърна се, сякаш имаше намерение да хукне навън през вратата. След това удари ядосано стената с длан. — Не искам да разговарям с теб.
Разкарай се оттук!
— Нямаш избор, Еди. Знаеш го. Ако ми помогнеш сега, ако ми кажеш всичко, което знаеш за този тип, мога да ти гарантирам, че ще се отървеш, без да си изпатиш. Е, може да полежиш малко в областния затвор. Може и да ти се размине. — Скот бе наясно, че не би могъл да обещае нищо. Само прокурорът имаше такива пълномощия. Но пък да се откаже от този ход, когато Ромеро бе почти готов да изплюе камъчето?
— По дяволите! — изруга тихо мексиканецът.
— Знам, че не ти и Тед сте убили пазача — продължи да го притиска той. — Отишли сте там с колата на Бъргър, а убиецът е дошъл по-късно и е гледал отстрани. Така беше, нали?
Ромеро сви рамене. Слушаше внимателно собственото си алиби.
— Той е имал оръжие — продължи Скот. — Той е натиснал спусъка. Ти нямаш никаква вина за това. Само че, ако не се споразумееш с прокурора, отиваш в газовата камера. В случай, че не знаеш какъв е законът, ако при извършване на друго престъпление някой умре, всички съучастници могат да бъдат подведени за убийство първа степен, при особени обстоятелства.
Ромеро вдигна поглед.
— Знаеш ли какво означава това, Еди?
Той поклати глава.
— Означава смъртна присъда — натърти Скот и замълча, за да може фразата да проникне в мозъка на мексиканеца достатъчно дълбоко. — Единственият изход е да разкажеш всичко на полицията и да оставиш виновния да понесе каквото заслужава. Той трябва да отиде в затвора.
Не ти и Бъргър.
Ромеро се опря на мивката с гръб към Скот, сякаш щеше да повърне.
След това се обърна и скри безцветното си лице зад мургавите ръце.
— Кой стреля? — настоя Скот. — Само ми кажи кой е той и с Теди ще се отървете. Все едно, че е било лош сън.
— Той е най-скапаното копеле, което някога си виждал! — простена Ромеро. — Ако искаш някой да умре, обади му се. И като че ли е ваксиниран срещу ченгетата. Сякаш има имунитет.
Скот се усмихна. Първата работа на тези дребни гангстери беше да изградят мит за самите себе си. Ако момчетата от махалата можеха да ги видят как плачат пред защитника си в стаята за свиждане, този мит щеше да изчезне за миг.
— Как се казва? — продължаваше Скот.
— По дяволите! — изруга Еди и поклати глава. Той отиде до бюфета и извади бутилка от уиски, пълна с бистра течност. Вероятно беше домашна текила. Мексиканецът отпи дълга, жадна глътка. После още една. Очите му се навлажниха веднага.
Скот видя, че Еди ще се предаде. Приближи се до него и сложи ръка на рамото му. Ромеро се разтресе като стара мексиканка на погребение.
— Можеш да направиш само едно. Отиди при ченгетата още сега. Ако им кажеш кой е убиецът, вероятно ще те пуснат да си вървиш.
— Имам ли избор?
— Не виждам такъв. Веднага, щом Бъргър даде показания, увяхваш. И полицията, и този негър ще започнат да те търсят. Няма къде да се скриеш.
— Копеле! — каза само Ромеро.
— Хайде — подкани го Скот и посочи изхода. — Преди да идем в полицията, ще те черпя едно питие.
В този момент дървената топка на вратата буквално се взриви. Отскочи от пода и удари Скот по глезена. Самата врата се отвори с трясък и влезе негър, чиито рамене бяха широки горе-долу колкото рамката. В ръка държеше голям нож, който стигаше чак до пода. Само след миг на Скот му мина през ум, че е мачете. Но това мачете беше особено.