Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
Гамбоа изпсува и си сложи жълтите гумени ръкавици, които му подаде Томи.
— Трябва да проверим още една помийна яма и две кочини — каза той. — Дългът ми е платен. На следващата си ти.
— Надявам се да открием трупа тук и да се приберем у дома, а след това да се занимаваме само със спретнатите убийства на мафията. Те поне проявяват приличието да зарязват пречуканите на средата на улицата, където са ги застреляли.
Томи отиде в задния край на цистерната и прикачи маркуча, после се върна при дупката и коленичи.
— Чакай, докато ти извикам — поръча той на Гамбоа. — Ще натискаш онова копче, ей там. — И мушна маркуча, заедно с половината си тяло в ямата.
Помпата работи в продължение на двайсет минути, след което Тъкър извика:
— Запуши се!
Гамбоа се приближи, извади маркуча и видя в края му парче плат.
Издърпа го и го пусна на земята.
— Какво е това? — попита Нокс.
— Прилича ми на дамски гащи! — извика Гамбоа. — Боже! Изглежда я открихме! — Той се наведе към Тъкър, който бе слязъл в дупката. — Можеш ли да помпаш по-бързо? Мисля, че намерихме гащите й.
Томи се показа и се опря на лакти на ръба.
— Не става, сержант. Цялата облицовка е надробена. Ако помпаме по-бързо, ще запушим машината с буци. Казах ти, тези „Оуънс 40“ не струват пет пари.
Зад гърба на Гамбоа Нокс щеше да се пръсне от смях. Залягай четири години над учебниците в Мичиган, занимавай се месеци наред балистика, дактилоскопия, стратегия на разпитите и какво ли още не, помисли си той. И какво? Скарваш се с шефа си кой да държи маркуча, докато някакъв перко изпомпва яма с лайна!
Глава дванайсета
Рита Моралес, заварената сестра на Еди Ромеро, живееше с един негър в нещо като демилитаризирана зона на Лос Анджелис, където мирно и тихо съжителстваха испаноговорящи и чернокожи. Тук липсваха латиноамериканските банди, които на други места в града обозначаваха териториите си с флагове и надписи, защото веднага щяха да бъдат нападнати от кръвожадните шайки, които държаха заведенията от другата страна на магистралата към пристанището. Ако човек не излизаше от тази тясна ивица къщи и магазини по протежение на шосето, би бил почти в безопасност. Мексиканските заведения се редуваха с негърски, соул музиката се смесваше с испански ритми — сигурен знак, че мирът в района е крехък. Мястото бе почти безопасно — ако цветът на кожата ти е кафяв или черен. За бял адвокат като Скот Пауърс то далеч не беше такова.
Беше нахлупил бейзболната шапка ниско над челото си и бе вдигнал яката на взетото назаем черно кожено яке, така че лицето му почти не се виждаше. Седеше колкото се може по-ниско зад волана на наетия за целта буик. Бе проявил достатъчно здрав разум, за да остави бялото си бе ем ве в Ориндж Каунти и да наеме стара таратайка от една местна фирма. „Колкото по-очукана и мръсна, толкова по-добре“ — бе казал на служителя.
Отстрани през стъклото на вратата се виждаше само шапката му. Вече трети ден висеше тук, за да се срещне с Еди Ромеро. Преди това бе минала близо седмица, докато успее да открие къщата. Знаеше, че ако разчита само на случайността, едва ли ще се срещне с Еди, така че реши днес да е последният му пропилян ден.
Бъргър му бе описал Ромеро съвсем подробно, включително и татуировката — пепелянки, жени и кинжали — на лявата му ръка. На дясното рамо имал кървящо сърце, пронизано с назъбена кама. Освен бялата плетена шапка, обикновено се обличал в черно — впити кожени панталони и копринени ризи.
Когато раздрънканият шевролет импаа спря пред дома на Моралес, вече се спускаше здрач. От него излезе нисък, слаб мъж и тръгна към къщата.
Скот бе сигурен, че това е Еди. Хвърли бейзболната шапка и черното яке, така че, когато излезе от колата, отново приличаше на адвокат — бяла риза, широка вратовръзка, сив панталон и син блейзер. Еди се обърна, видя го и хукна към вратата.
— Чакай, Еди! — Извика Скот и се втурна напред, за да го настигне. — Не съм ченге! Аз съм адвокатът на Теди Бъргър. Той има нужда от помощта ти.
Щом чу името на Тед, Еди изведнъж доби кураж и се озъби.
— Какво иска този скапаняк? — Скот приближи, а Ромеро се прикри зад вратата, готов да реагира. — Щом като не си ченге, покажи някакъв шибан документ. Ако си ченге, трябва да ми кажеш веднага, иначе никой съдия няма да приеме показанията ми. Наясно съм с правата си!
Еди беше наясно единствено със заблудите, които на улицата минават за юридически познания — докато в местната полиция не му обяснят, че не струват и пукната пара.
Скот не искаше да го плаши, така че застана на почтително разстояние от него. Бръкна в чантата и извади визитната си картичка. Еди протегна ръка и я грабна.