Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
— Добре — кимна тя все още усмихната.
— Освен това за мен беше истинско удоволствие да управлявам „Поко Буено“.
— Така ли? — попита тя недоверчиво.
— Абсолютно. Тази яхта е една от най-добрите в класа си.
Кари се усмихна.
— Е, преди да се върнем, трябва пак да сляза долу, за да се погрижа за татко — каза тя и докосна ръката му. След това се наведе и го целуна по бузата. — Весела Коледа, Шон.
— Весела Коледа. Ще може ли да поговорим пак?
— Разбира се. Защо не ми се обадиш другата седмица? Ще вечеряме заедно. Ще ти помогна с каквото мога.
— Добре, ще ти се обадя — обеща той и я проследи с поглед, докато слизаше по стълбите. Изглежда току-що си бе намерил приятелка.
Глава единайсета
— Е, какво стана? — попита Лоуънстайн Гамбоа и Нокс. — Тя ли е, или не?
Библиотеката на областния прокурор се бе превърнала в нещо като щаб по делото „Къртис“ и Лоуънстайн седеше зад реквизираното метално бюро. Зад него бяха окачени фотоси на Робин Пенроуз — рекламни снимки в предизвикателни пози, с ръце, придържащи косата назад, в цял ръст откъм гърба, с главозамайващата дължина на бедрата й. И още една — на някакво парти, прегърнала през рамо Картър Робинсън.
— Не е. По дяволите! — изръмжа Гамбоа и разчисти място за себе си върху едно друго бюро, като премести купчината полицейски доклади върху стола. — Същата възраст, същия тип телосложение и всичко останало. Но не е тя. Проклетите зъби не съвпадат.
— Навсякъде в онази воняща пустиня са заровени трупове — каза прокурорът.
— Според Франкенстайн — обади се Нокс, — ако всички трупове, заровени в Мохаве, цитирам, се наредят един до друг, ще можеш да стигнеш по тях от Сан Бернардино до Лас Вегас, без изобщо да стъпиш на пясъка. — Говореше за главния съдебен медик, хлъзгав очилат гущер, с петна от псориазис по ръцете и врата. — Симпатичен дребен човек — отбеляза той накрая.
Гамбоа откъсна няколко листчета, забодени на подпряната до стената дъска, която служеше за информационен център, и ги размаха пред носа на Лоуънстайн.
— Погледни тази помия! Сигурно има поне двайсет сведения, които не струват пукната пара! Ето, тук пише, че са я виждали в Гранада Хилс вчера! — той продължи да чете бележките една по една и да ги хвърля на бюрото на прокурора. През последните четири дни с Нокс бяха ровили във всички известни им места, където би могло да се скрие труп, но без успех. — Тази жена я била видяла във Финикс. Тук пък пише, че Чад я е хвърлил в помийна яма в Сан Бернардино.
— Помийна яма? — попита Лоуънстайн и сбърчи нос, сякаш чувстваше миризмата.
— Да. Това се случва често — обади се Нокс. — Кой ще си прави труда да търси там изчезнал труп?
— Тук пък пише някаква луда — Гамбоа продължи да хвърля бележките върху бюрото на Лоуънстайн. — Казва, че получила видение как изхвърлят момичето в океана. Има още петнайсет подобни безумия, пръснати из целия шибан щат. А сме само двама. Ако и ти имаш някакви гениални идеи, искам да знам какви са!
— Какво ще кажеш за лудата?
— Писна ми от тия проклети откаченяци!
— Чакай малко — прекъсна го Лоуънстайн. — И друг път съм се сблъсквал с подобни неща и нерядко са се оказвали полезни. Не можем да си позволим да игнорираме каквото и да било, тъй като вие, двете суперзвезди, досега не сте ми донесли нищо съществено.
— Боже! — въздъхна Гамбоа. Тези скапани холивудски адвокати с педерастки ботуши и впити в задниците панталони, помисли си той. — По-скоро ще изчукам някой травестит, отколкото да слушам какви видения получават разни смахнати типове за моя случай.
— Добре. Предполагам знаеш къде да намериш травестит, сержант — каза Лоуънстайн с неприкрито удоволствие. — Я вземете се размърдайте!
Трябва да осведомявам Барет за хода на разследването ежедневно, така че искам да се движите две крачки пред неговия детектив.
Нокс забеляза, че Гамбоа побесня от шегата на прокурора. Познаваше шефа си достатъчно добре, за да прецени, че съвсем скоро ще е готов да прескочи бюрото и да го удуши с ръчно изработената му вратовръзка.
Не че и сам той би имал нещо против да види надутия задник с изхвръкнали от местата им очи.
Нокс потупа Гамбоа по рамото.
— Хайде, сержант. Ако ще се гмуркаме в помийни ями, по-добре да си намерим маски и шнорхели.
Въпросната помийна яма беше край Сан Бернардино — един прославен зеленчуков район, непосредствено до Ривърсайд. Местните фермери бяха поставили светофар и табелка и бяха нарекли мястото град. Гамбоа и Нокс загубиха около час, докато открият старото лозе, за което никой не се грижеше от години. Помийната яма беше зад останките на някогашната плевня. Когато пристигнаха, човекът от фирмата по чистотата вече ги очакваше с камиона за изпомпване на фекалии.