Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
Оказа се на малка уличка, от двете страни на която имаше каменни стени и гаражи. Хукна, притиснал кървящата длан към бедрото си. Опита се да свали вратовръзката си. Трябваше да спре кръвотечението или щеше да умре. Единият от негрите прескочи оградата и тупна на паважа на петдесетина метра зад него. Скот забави крачка, мъчейки се да затегне вратовръзката около лявата си ръка. Не успяваше. Нямаше как само с една ръка.
Нещо тупна по вратата на гаража край него. Обърна се и видя, че негърът е вдигнал пистолета. Мушна се в най-близката порта и хукна през двора. Прескочи още една ограда, изтича през друг двор и излезе на предната улица.
Вече не чуваше стъпките на високия. Премина в съседния двор и се скри зад някакъв жив плет. През няколко къщи лаеше куче. Надяваше се то да привлече вниманието им.
Отпусна се до плета, уви вратовръзката около китката на лявата си ръка, задържа единия край с палец и показалец, докато промуши другия край с дясната ръка и стегна със зъби. Стори му се, че изкрещя от болка, но не се чу нищо.
След това си спомни — колата му беше пред къщата на Ромеро. Ако искаше да остане жив, трябваше да се добере до нея. Нямаше никакъв смисъл да търси помощ от съседите. Никой нямаше да му обърне внимание в този квартал. Тук почти всяка нощ ставаха престрелки. Хората заключваха здраво вратите си и не се показваха навън. Какво можеха да направят? Да излязат на верандата посред нощ, за да попречат на един задник да пречука друг?
Прецени къде се намира къщата на Ромеро, като се надяваше да не се е объркал. Трябваше да се спусне надолу по улицата до пряката и да стигне до другия й край — на отсрещната страна зад ъгъла беше колата.
Бе паркирал почти до пряката и ако се добереше дотам, щеше да е само на пет-шест крачки от таратайката. Но пресичането щеше да е проблем.
Ако го видеха, преди да запали мотора и потегли, нямаше да остане жив. Ръката му продължаваше да гори, но кръвта бе спряла. Малка отсрочка, колкото да се добере до някоя болница.
Скот се промъкна покрай плета до ъгъла на къщата. Улицата беше пуста, но някъде в далечината чуваше тежки стъпки. Кучето лаеше бясно.
Хукна, но още при първите крачки му призля и спря, за да поеме дъх.
Беше загубил много кръв и го обземаше слабост. Молеше се адреналинът да му даде още малко сили. Отново хукна. Мина покрай следващата къща, после следващата. Стигна до малката пряка. В другия й край забеляза високия негър, отпуснал пистолета надолу.
Вятърът носеше парчета хартия. Скот приклекна зад една паркирана кола и през стъклата видя как високият отново се прехвърля през оградата в двора на Еди. Другият не се виждаше никъде. Изправи се и опря гръб в каменната стена. Студеният камък сякаш му вдъхна сили. Усети нещо друго, освен парализиращата болка в ръката. Мускулите бяха изтръпнали, висяха като парче бетон на рамото му — студени, корави, неизползваеми. Промъкна се нататък и стигна до ъгъла — старата наета бричка бе там, грохнала край бордюра. Трябваше му само малко късмет.
Да пресече улицата и да стигне до колата, без да го видят. И да кара колкото може по-бързо към болницата. Краката му се огъваха и трепереха, слабостта се изкачваше към гърлото му. Тръгна.
Изведнъж пред него изникна Шаба, стиснал мачетето с две ръце. Ухили се и мушна дългото, студено острие нагоре в корема му — до дръжката.
Скот почувства как огънят от ръката обхваща цялото му тяло, как беснее в стомаха и гърдите му, как облива мозъка му с червена, жестока светлина.
Шаба отстъпи крачка назад и извади мачетето, а Скот се олюля, падна и повърна остатъка от живота си върху студения, безмилостен паваж.
Глава тринайсета
Макдъф караше хондата си нагоре по Гауър, стиснал между краката си кутия бира. Погледна в огледалото, за да се увери, че няма ченгета, допи последната глътка и мушна празната опаковка в книжния плик на задната седалка. Стигна до булевард „Холивуд“ и сви наляво.
Цял ден обикаляше околните улици и натискаше спирачката, щом зърнеше момиче, което приличаше на Робин Пенроуз. Цяла сутрин, цял следобед и част от вечерта бе пропилял заради въпросната дама.
Холивуд сега представляваше старо, занемарено парче от Лос Анджелес.
Вече никоя Лана Търнър не се надяваше да бъде открита тук.
Момичетата, които се навъртаха наоколо, не мечтаеха за шестцифрени суми и дългосрочни договори. Двайсет долара за половин час ги устройваха напълно.
Някогашните киностудии, прославили района, или бяха западнали, или се бяха преместили отвъд възвишението, в долината, където земята беше евтина. След тях бяха останали само мръсни кафенета с напукан линолеум, магазини за дрехи втора употреба и за алкохол, откъдето можеше да се купи вино с капачка на винт и бланка за конните надбягвания. Тук-там имаше и някоя дискотека като „Рокси“ или „Уискис“.