Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
Наред с проститутките по улиците се виждаха бъдещи рок-звезди с лъскави панталони, чуждестранни туристи със скъпи фотоапарати и хора от всякакви националности, но не и американци. Повечето магазини принадлежаха на азиатци. Под фирмата, подканяща околния свят да опита хамбургерите на Хуан, се мъдреха йероглифи, които само китаец би могъл да разчете, но магазините за алкохол бяха най-вече арабски и Мак съсредоточи издирването си около тях.
Бе ги обикалял с часове. Навсякъде показваше снимката на Робин, но без успех. Вече можеше да се прибира у дома. И без това нямаше представа защо Шон иска от него да пропилее толкова много време, за да я търси жива — на всички бе ясно, че не е. Защо да не се занимава с по-смислени неща?
Видя „Малкото Кайро на Хюсеин“, направи обратен завой през шестте платна на улицата и паркира отпред. Беше приключил с работата за деня. Искаше само да си вземе нещо освежително за дългия път до Капистрано.
Грабна опаковка с шест бири от рафта и по навик показа снимката на Робин на арабина на касата.
— Виждал ли си тази мадама, амиго?
Мъжът поклати глава отрицателно, така че се наложи да му покаже ъгълчето на петдесетдоларовата банкнота, сгъната отзад. Очите на арабина се заковаха в нея, като на котка, зърнала червеношийка.
— Кажи ми къде мога да я намеря и петдесетачката е твоя — прошепна Мак.
— Разбира, мой човек — отговори арабинът, все още без да отделя поглед от банкнотата. Много от новите пришълци обичаха да използват жаргонни изрази. Бедата бе, че думите звучаха изкривено, за да се вместят в интонацията на родния им език — в резултат се получаваше нещо като мексиканска манджа, сготвена от грък.
— Ти ли си Хюсеин? — попита Мак.
— Аз Хюсеин.
— Е, Хюсеин, можеш ли да ми помогнеш? — Продължаваше да държи снимката и петдесетачката пред очите му.
— Може. Това маце голяма лисица. Само снимката не хубава. Друга коса, друга рокля — каза той и я докосна с нокът. — Не същата.
— Зарежи косата и роклята. Сега кучките имат по десет перуки.
— Да. Но лисица същата. Няма съмнение. Тя голяма работа!
— Така ли?
— Аха. Виждаш огърлица? — Хюсеин посочи медальона с форма на сърце върху шията на Робин. — Коса друга, рокля друга, но огърлица същата.
— Кога я видя за последен път?
— Не мога кажа точно. — Арабинът поклати глава неуверено. Мак разбра, че го будалка. Много добре знаеше кога я е видял, само че пазеше козовете си за най-накрая.
— Сама ли беше или с някого?
Хюсеин го изгледа, сякаш го бе попитал накъде е изток.
— Ей, ти смахнат? Тя проститутка!
— Проститутка ли? — попита Мак с недоверие. — Тук?
Не че беше истински изненадан от новината. Бе прекарал достатъчно време в Лас Вегас, за да не се изненадва от нищо, което бяха в състояние да извършат подобни кучки. Какви ли не се бяха опитвали да смажат инструмента му за някой и друг долар — от най-обикновени ученички, до жени на свещеници, — но си представяше Робин в заведение, където се плаща по хилядарка за една вечеря, с танци и всичко останало — скъпа компаньонка, която се поръчва по телефона.
Ако предложеше на някоя от този квартал двайсет долара, трябваше да очаква да му върне ресто.
— Да. Проститутка. — Арабинът изпъна напред свити в юмруци ръце и направи няколко красноречиви движения с таза си.
— Аха — кимна Мак и му хвърли десет долара.
— Ей, казал петдесет! — извика Хюсеин и размаха десетачката, сякаш гореше.
— Казах. Като я видиш, ще ми се обадиш и ще ги получиш.
Арабинът едва не прескочи тезгяха, за да го сграбчи. Време беше да изиграе силната карта, която смяташе, че държи. Заобиколи, приближи се до Мак и го улови за ръкава. Едва не го повдигна. Завлече го до вратата и му посочи една жена на улицата, която се бе навела към прозореца на някаква кола.
— Сигурен ли си? — попита Мак и присви очи. — Ако не е тя, няма да получиш нищо, Абдула!
— От моята уста в божиите уши, хвала на Аллах — измърмори арабинът и вдигна поглед към небето. Мак нямаше представа какви ги дрънка.
Прекоси улицата тичешком. Когато мъжът в колата го видя, включи на скорост и подкара с пълна газ, още преди момичето да успее да се изправи. То също го видя и тръгна в обратна посока по тротоара с темпото, което позволяваха високите токчета и впитата в бедрата й къса пола. Подушваше ченгетата от километър разстояние.
— Робин! — извика Мак и продължи да тича след нея на крачка след шкембето си.