Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
Дългата му дръжка, която можеше да се хване с две ръце, беше обвита с кожа, като скъпа тенис-ракета. Острието започваше от височината на джоба му — около пет сантиметра широко при дръжката, достигащо десет на върха. Беше никелирано и наточено грижливо и с любов. С него бе отсякъл топката на вратата.
Влезе още един огромен негър. Този беше по-слаб от първия, но висок като професионален баскетболист, така че трябваше да се наведе, за да не си удари главата. Стискаше пистолет със заглушител. Направи само една крачка и се оказа до Скот, край вратата към всекидневната. Опря заглушителя в ребрата му.
— Да, да, да — усмихна се негърът с мачетето и затръшна пътната врата. Усмихна се приятелски, сякаш пристигаше на гости. И двамата бяха облечени изискано, със скъпи, шити по поръчка костюми. И двамата носеха очила, въпреки че слънцето се бе скрило преди половин час.
— Ха, ха, ха! Нашият Еди си приказва с адвоката на Теди Бъргър!
Скот бе сигурен, че този е застрелял пазача на „Медтек“. Очевидно и те бяха причаквали Ромеро.
Мексиканецът веднага започна да му се моли. Бе се подпрял на облегалката на стола, а лицето му бе останало без капка кръв.
— Слушай, Шаба! Нямаше да кажа нищо на този задник! — проскимтя той и махна презрително с ръка към Скот. — Търси си само белята. Не съм обелил дума!
Едрият се усмихна до уши. Беше много черен и двата му предни зъба, чиито върхове бяха облечени в злато, пробляснаха в полумрака на кухнята.
— Ей, не се вълнувай, Еди! Приятели сме. Аз не правя номера на приятели. Ей тия бели момчета, дет’ си пъхат носовете навсякъде, те ми вдигат кръвното. — Той посочи Скот с върха на мачетето.
Забеляза, че и двамата бяха с черни кожени ръкавици. Разбра, че са дошли, за да убиват. Нищо друго. Просто заемаха удобни позиции, искаха да се уверят, че в къщата няма други свидетели. Най-малко от всичко искаха да се вдигне шум, да се чуят крясъци, да допуснат грешка.
Ромеро пое дълбоко дъх и се поуспокои, когато чу, че негърът се интересува само от Скот. След това Скот видя как нещо проблесна и дланите на мексиканеца се отделиха от китките му. Пръстите все още бяха вкопчени в облегалката на стола, но ръцете висяха край тялото и от тях бликаше кръв с ритъма на сърцето му — на мощни тласъци от артериите, които срязват самоубийците. Еди нададе писък. Острието проблесна още веднъж и писъкът замря. Главата на мексиканеца отлетя на пода, като че ли я бе отнесла бухалка за бейзбол. Скот чу как изхрущява костта, как се късат мускулите и сухожилията. Парчета плът полепнаха по хладилника до него. След това тялото се олюля и рухна.
Раменете се удариха в шкафовете под мивката, а от дупката, където преди малко беше главата, продължаваше да изригва кръв.
В този миг, точно когато високият с пистолета се отдръпна, за да избегне кървавите пръски, Скот удари ръката му надолу и се претърколи на пода.
Онзи с мачетето тръгна към него и замахна, но той успя да се отдръпне навреме и да избяга във всекидневната. Усети как острието изсвистява край бузата му. Високият се наведе, за да вдигне пистолета, а другият тръгна да заобикаля масата. Преди да излязат от кухнята, Скот вече бе в задната част на къщата.
Видя, че панталоните му са подгизнали от кръв. Затръшна вратата на спалнята след себе си и ги чу как се блъскат в мебелите на всекидневната — двама гиганти, които едва минаваха през вратите.
Опитваха се да тичат през малка, непозната стая. Болеше го ръката.
Ръката, помисли си той. Изскочи през прозореца, приземи се върху нещо твърдо и падна по очи. Осъзна, че е лявата — гореше, сякаш някой бе залял пръстите с киселина. Опипа я с дясната и му се стори малка, мокра, несиметрична. Болката се изкачваше към лакътя. Нещо не беше както трябва. Ръката му не беше цяла. Липсваше един пръст. Може би два. И мокротата беше гъста и лепкава като боя.
Втурна се към дървената ограда, улови се с дясната ръка за върховете на дъските и се опита да се прехвърли, но не успя. Усещаше как губи разсъдък, как пред очите му причернява, как нещо бучи в главата му.
Животът изтичаше през раната. Мачетето. Едрият, когото Еди нарече Шаба, бе отсякъл пръстите му, когато се улови за рамката на вратата, за да запази равновесие.
Видя негрите да излизат през задния вход — най-напред високият с пистолета, като статуя от черен гранит, после Шаба, с окървавеното острие.
Улови оградата и с осакатената си ръка, напрегна сили и я прескочи.