Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
А и изминалата година на сексуално въздържание си казваше своето. Всички нервни окончания по тялото й жадуваха за продължение на целувката. Бог да й е на помощ! Тя знаеше какво може да й даде Гейб и го желаеше. А това не беше добре. Ако той успееше да се вкопчи в нея по този начин, щеше да й бъде дваж по-трудно да се освободи от брака им.
Хелън имаше незабавна нужда от помощ. Порови в чантичката си за мобилния телефон и с треперещи пръсти набра номера на най-добрата си приятелка. Лийла щеше отново да й налее ум в главата, да й напомни всички причини, поради които Гейб не бива да се връща в живота й.
За щастие Лийла, собственичка на училище по танци имаше междучасие и можеше да поговори с нея.
— Той ме целуна — изстреля Хелън вместо поздрав.
От това просто изречение Лийла разбра всичко, което Хелън искаше да й каже.
— Просто те е целунал и нищо повече? — попита тя.
— Седяхме в колата, паркирана пред лекарския кабинет, но ако бяхме някъде другаде, нямаше да си останем само с целувката. Магията все още я има — добави тя, а гласът й бе изпълнен с копнеж.
Лийла въздъхна, разбирайки ясно какво означава това, макар че, доколкото Хелън знаеше, приятелката й не бе имала близки отношения с мъж, след като съпругът й я бе напуснал преди много години.
— Е, явно решението на въпроса е никога да не оставаш с него на място, където би могъл да продължи по-нататък. Колата може да се смята за безопасно място.
— Той ме накара сериозно да се замисля за продължението — призна си Хелън.
— Не го прави — предупреди я Лийла. — Щом спиш с него, веднага ще поискаш да върнеш миналото. Знаеш, че съм права.
— Права си. Но докато пътувахме насам, той каза страхотно мили неща за Малъри.
— При лекаря ли сте сега?
— Да. Той каза, че Мал наистина е много умна и че някой ден може да стане каквато си поиска.
— Може би я използва, за да се добере до теб. Знаеш колко е хитър, Хелън. Ако иска да запази брака…
— Помоли ме да му дам втори шанс.
Е, ето на! Открил е двете ти слаби места — Малъри и привързаността ти към него, и ги използва, за да постигне каквото иска. Не забравяй какво искаш ти. Винаги всичко се е въртяло около него; сега ти си най-важна.
Когато разговорът приключи, беше изминал половин час и климатикът в колата издухваше горещ въздух. Със залепнала от пот блуза на гърба Хелън отиде в сградата, чувствайки, че се владее много по-добре след оживената дискусия с Лийла.
Не беше прекарала и две минути в чакалнята, когато Гейб се появи с разсеян вид, а доктор Териен го следваше по петите.
— Иска да говори с теб — каза й Гейб и седна срещу нея. Протегна дългите си крака и скръсти ръце на гърдите си.
Хелън скри слисването си зад учтива усмивка. Лекарят я поздрави любезно и с жест й посочи да тръгне пред него по коридора. Тя погледна назад към Гейб и откри, че я наблюдава. Уязвимостта в очите му я разчувства.
— Гейбриъл ми каза — започна доктор Териен, щом двамата седнаха, — че започва да си спомня отделни отрязъци от миналото. Спомня си част от пленничеството. — Докторът замълча. — И си спомня как сте правили любов.
Хелън пламна. Искаше и трябваше да изглежда незаинтересована.
— Спомня си колко му е било трудно да контролира чувствата си. Страхувал се е, че привързаността към някого може да повлияе на работата му като военен, да го направи по-малко годен за военна служба.
— Защо ми разказвате това? — попита Хелън, прекъсвайки го рязко.
Не искаше да чуе аргументите на Гейб. Те само подкопаваха решителността й.
— Чудя се дали не сте забелязали някакви промени у вашия съпруг — мрачно попита лекарят — и ако е така, как се е променил той според вас?
Хелън си пое дълбоко дъх. Току-що подробно бе разговаряла с Лийла за всичко това и приятелката й бе отбелязала, че промените към по-добро вероятно са временни.
— Е, нали разбирате, той не работи и няма с какво да се занимава. По-внимателен е, повече се интересува от Малъри. Предполагам, че сега той просто има прекалено много свободно време — Хелън сви рамене, не съвсем доволна от своето заключение.
— Той доста говори за дъщеря ви — с усмивка се съгласи доктор Териен.
Хелън вдигна поглед към тавана. Не искаше да повярва на онова, което Лийла бе предположила — че Гейб просто използва Малъри, за да се добере до нея.
— А за себе си какво ще кажете? По друг начин ли се държи той с вас?
Хелън сключи ръце, размишлявайки как да му отговори.
— Сега е по-скоро такъв, какъвто беше, когато се запознахме — призна тя, — но не съвсем. Има нещо по-различно в него, по-вглъбен е, по-спокоен, ако разбирате какво искам да кажа.
Лекарят кимна окуражително.