Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола съблече съдраното си палто и го провеси на ръба на свличането, след което се изтърколи встрани, за да остави възможно най-малко ясни отпечатъци по земята. Стигна до по-твърда повърхност, покрита с туфи трева и се заизкачва нагоре към арката на моста.
Над него светлината се раздвижи, което означаваше, че кочияшът слиза по стръмния бряг, следвайки неговото придвижване по следите в калта и мръсотията. Никола се добра до ниската каменна арка на моста, като затъваше в смрадливата тиня и се блъскаше в натрошени камънаци и метални отпадъци. Като ругаеше тихо, той се подхлъзна надолу, но успя да се хване за първата подпорна колона, след което се долепи до нея и зачака.
чу стъпките им през шума от плискането на водата и далечното боботене на близкия квартал. Лампата изникна пред погледа му и Никола бързо се скри зад колоната. Докато кочияшът оглеждаше, светлината трескаво се движеше и след това един глас проговори:
— Мисля, че е паднал. Има някаква дреха тук, в къпинака на ръба — изглежда скорошна.
— Ти мислиш. — Това беше гласът на Октав — Изобщо не мислиш. По-добре да бяхме викнали полицията, отколкото да привличаме внимание с това абсурдно изпълнение.
— Ако е мъртъв, няма да може да ни проследи. — измърмори намусено кочияшът.
Октав каза:
— Ако е мъртъв — и Никола чу по тревата отдалечаващи се нагоре към улицата стъпки.
Не след дълго ги последваха кочияшът и лампата му.
Никола изпусна въздишка на облекчение. Заслуша се как кочияшът несръчно прави обратен завой на моста и се отправя обратно нагоре по стръмната улица към някое по-спокойно място. Изчака да качат склона и се покатери на улицата.
Там спря, дъхът му излизаше на облаци в студения влажен въздух и видя каретата, която минаваше между къщите. Намръщи се и се затича след нея по стръмната улица. Среднощното занимание приемаше обрат, различен от очаквания.
За щастие каретата продължи с по-умерена скорост като че ли кочияшът се опитваше да й придаде вид на возило, коренно различно от онова, което току-що бе преминало така бясно през квартала. Никола се придържаше встрани от улицата като гледаше да не попада в неравномерното улично осветление, докато си проправяше път покрай шумните пешеходци. Без шапка, без палто, с калното си и изпокъсано облекло на прислужник, той идеално се вписваше в тълпата и никой не му обърна внимание.
Успя да запази дистанцията из целия Крайречен и след като каретата зави по други две по-къси улички, но след един дълъг прав участък започна да изостава. Каретата сви наляво по друга пресечка и Никола се затича с всички сили, за да стигне до ъгъла. Дробовете го боляха. Това беше Габар Лейн, която бе дори още по-тясна и тъпкана с пешеходци от околните улици. Каретата си проби път с прилична скорост, но бе задържана от каруцата на някакви закъснели доставчици, които бяха успели да разпръснат варели навсякъде по пътя.
Никола се облегна бездиханен на уличната стена, докато кочияшът крещеше, онзи от каруцата заплашваше, а зяпачите взимаха едната или другата страна. Намираха се в края на Крайречен, почти в квартал Габардин. Той също не бе особено престижен, но в никакъв случай не беше толкова западнал, колкото околните.
Този с каруцата привика помощниците си от близката пивница и варелите бяха отстранени. Никола се отлепи от стената. Краткият му отдих бе приключил.
Каретата сви зад ъгъла и Никола стигна дотам, след което внезапно спря и отново лепна гръб на стената.
Каретата беше спряла пред масивна сграда, която приличаше повече на крепост, отколкото на жилище. Беше на няколко етажа, с кули по стръмния покрив. Това беше резиденция, много стара постройка, устояла на времето, за разлика от околните разпадащи се здания. Докато Никола наблюдаваше, вратите на входа за каретите бавно се отвориха и возилото влезе вътре. Прозорците на горните етажи не светеха под тежките кепенци и къщата имаше запуснат вид.
Никола не познаваше добре тази част на града, за разлика от Крайречен, който се намираше в непосредствена близост. Той пристъпи иззад ъгъла и тръгна предпазливо към единствения източник на светлина — малка пивница, помещаваща се в нещо, което навремето явно е било конюшня на друга резиденция, отдавна превърната в сборище от апартаменти.
Входът гледаше към улицата и разкриваше интериор с висок таван, наблъскан с хора, шум и дим. Отвън се размотаваха няколко от редовните клиенти, а вътре възрастен мъж сипваше питиета от открит бидон на онези, които бяха положили усилие да влязат вътре.