Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Дали на този обвит в загадъчност съвет, избрал Годфрид за крал на Йерусалим, не са присъствали тайнствените монаси от Орвал, включително и Петър Пустинника, който по това време е в Светите места и се радва на значително влияние? И дали той не се е провел в абатството на Сион? Накъсо, възможно ли е монасите от Орвал, участниците в съвета, избрал Годфрид за крал, и обитателите на абатство „Сионската св. Богородица“ да са едни и същи хора? Не можем да го докажем, не бива обаче и да го отхвърляме с лека ръка. Но докажем ли го, това ще означава, че Орденът от Сион е притежавал огромна власт, включително и властта да раздава престоли.
Загадката около основаването на Ордена на тамплиерите
По-нататък в „Тайните досиета“ става дума за Ордена на тамплиерите. Изброени са неговите основатели: „Хуго дьо Пайен, епископ на Сент Омер, и Хуго, граф на Шампания, наред с неколцина членове на Ордена от Сион, Андре дьо Монбар, Аршамбо дьо Сент Анян, Нивар дьо Мондидие, Гондьомар и Росал“83.
Вече знаехме имената на Хуго дьо Пайен и Андре дьо Монбар, чичо на св. Бернар. Бяхме чували и за Хуго, граф на Шампания, подарил земята, на която е построено абатството на св. Бернар в Клерво, станал през 1124 г. тамплиер (тоест положил клетва за вярност към своя васал!) и получил от епископа на Шартр писмото, цитирано в глава трета. Ала макар и да знаехме, че графът на Шампания е свързан с тамплиерите, никога не се бяхме натъквали на сведения, че той е и сред основателите на ордена. В „Тайните досиета“ е посочен именно като такъв. А Андре дьо Монбар, загадъчният чичо на св. Бернар, е изброен и сред членовете на Ордена от Сион, тоест на друг орден, основан преди Ордена на тамплиерите и изиграл съществена роля в неговото създаване.
Това обаче не е всичко. В „Тайните досиета“ се казва, че през март 1117 г. Балдуин I, който „дължи престола на Сион“, е „принуден“ да санкционира създаването на орден на тамплиерите и в „Св. Леонар“ в Акра. След като се поразровихме, установихме, че по онова време „Св. Леонар“ в Акра е владение на Ордена от Сион. Не проумявахме обаче защо Балдуин е трябвало да бъде „принуждаван“ да санкционира създаването на ордена. В буквален превод френският глагол означава „да накараш със сила, с натиск някого да свърши нещо“. А от „Тайните досиета“ се подразбира, че натискът е оказан именно от Ордена от Сион, на който Балдуин „дължи престола“. В такъв случай Орденът от Сион е бил мощна влиятелна организация в състояние не само да раздава престоли, но и да принуждава един крал да изпълнява нарежданията й.
Ако Орденът от Сион наистина е избрал Годфрид Булонски за крал на Йерусалимското кралство, значи по-малкият му брат е „дължал престола си“ на влиянието на тази военно-монашеска организация. Нещо повече, както вече бяхме установили, съществуват неоспорими доказателства, че Орденът на тамплиерите е съществувал най-малкото в зачатъчна форма цели четири години преди 1118 г., когато се смята, че е основан. През 1117 г. Балдуин вече е болен и се очаква да умре всеки момент. Ето защо не е изключено Орденът на тамплиерите да е действал, макар и неофициално, много преди 1118 г., например като военен или административен придатък на Ордена от Сион, чието седалище е в укрепеното абатство. Възможно е и на смъртния си одър крал Балдуин да е бил принуден от болестта, от Ордена от Сион или и от двете да узакони тамплиерите, да одобри устава им и да оповести официално учредяването на ордена.
Докато проучвахме историята на тамплиерите, вече се бяхме натъкнали на плетеница от сложни, обгърнати в тайна и предизвикателни връзки, на загадъчните следи от някакъв амбициозен замисъл. Въз основа на това си позволихме да направим една плаха хипотеза. Не знаехме доколко основателна е тя, но откривахме нови и нови доказателства, че такъв замисъл наистина е съществувал. Обединихме отделните му части по следния начин:
1. В края на XI в. от Калабрия в Ардените идват неколцина тайнствени монаси, посрещнати радушно и покровителствани от лелята на Годфрид Булонски, която им дава и земя в Орвал.
2. Едип от тези монаси по всяка вероятност е личен наставник на Годфрид и инициатор на Първия кръстоносен поход.
83
Lobineau, H. Dossiers secrets, planche N 4.