Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
В коридора се сблъска с Димитър. По блесналия му поглед се досети, че го чакат изненади, но дали щяха да бъдат задоволителни, един Бог знаеше… За краткото време преди съвещанието помощникът му успя на бързи обороти да сподели с въодушевление, че е събрал всичкия необходим материал и чрез свой колега съученик, е задействал приоритетното му изследване в лабораторията. За какъв материал ставаше дума, Николай така и не разбра. Не беше му давал никакви указания в тази насока. Каква ли инициатива бе проявил?! Не остана време да го пита, тъй като шефът взе думата.
— Колеги! — предъвка встъплението си Питона. — Длъжен съм да ви съобщя, че за последните няколко часа получих единадесет — единадесет! — оплаквания от граждани.
Шефът спря и с тежък поглед обходи подчинените си, хипнотизирайки ги един по един. Дори тези, които нямаха причина да се съмняват в благоволението му, се почувстваха заподозрени. Някой бе допуснал сериозен гаф, а трябваше да го плащат всички.
— Мога ли да помоля този от вас, който е предприел следните действия, да бъде така добър и да обясни пред колегите си своите мотиви да действа по този изключително безпрецедентен начин, подронващ престижа на професията ни?
Колкото по-силно бе вбесен Питона, толкова по-книжно и възпитано говореше, подбирайки много добре формулирани, почти салонни изрази. Никога не крещеше. Огледа отново всички с поглед, който изискваше от всеки огромна воля, за да не сведе очи. Това веднага щеше да бъде изтълкувано като признание за вина. Въпреки че все още хората му не бяха наясно в какво се състоеше конкретното провинение, те до един очакваха да им бъде намерен някакъв кусур в работата. Когато напрежението достигна връхната си точка, Питона продължи:
— В оплакванията си гражданите твърдят, че са били оскубани от наш служител. Дали всички ме чуха добре? Повтарям: о-ску-ба-ни! И тъй като някои от пострадалите не са се ограничили с обаждане само в управлението, може в най-скоро време да очакваме запитване от министерството. Ще бъде ли така добър колегата, въвел този новаторски метод, да ме осведоми как да го разтълкувам на генерала?
На някого не му издържаха нервите и се чу сподавен смях. Веднага се намери друг, който да му изшътка.
— И така, чакам обяснения. Това е по точка първа. Капитан Стоев, по точка втора ще искам до края на работния ден доклад за днешното убийство. Колеги, нямаме време за губене! Чакам! Искам обяснение за днешните ви подвизи!
Някои се спогледаха недоумяващо, други не отместваха поглед от строго избрана от тях точка, трети развеселено поемаха дъх. Николай забеляза пред себе си огнено червените уши на Димитър. По напрегнатия му врат се досети за всичко. Ето за какви материали е ставало дума! Младокът щеше всеки момент да си признае и това, което щеше да последва, можеше да се отрази на цялата му бъдеща кариера. Не всеки имаше силата да преживее едно поглъщане и изплюване от Питона. Именно на това той дължеше славата си още като обикновен оперативен работник, който като своя животински събрат притежаваше силата да зашемети жертвата си чрез смъртоносно обвиване около нея.
— Моя е вината — каза тихо Николай, срещайки ококорения поглед на помощника си. Дано само не се намеси от излишно чувство за справедливост! — Притиснат съм от срокове. След днешния случай в най-скоро време медиите ще гръмнат. Като естествен резултат очаквам обектът да се спотаи. Дори да промени стила си, тъй като имаме работа с интелект, надхвърлящ средния. Трябва да го изпреварим.
— В оплакванията е споменат лейтенант Гаврилов като извършител. Твърдиш, че инициативата е твоя, така ли да разбирам? — втренчи се Питона в Николай.
Хитрецът му с хитрец! През цялото време е знаел коя му е жертвата, но с възпитателна цел ги е подложил на поредния сеанс по дресировка!
— Да, господин началник, лейтенант Гаврилов е действал по мои изрични указания. Както споменах, нямаме време за оперативни разработки за изземване на сравнителен материал по установените начини. Предвид активизирането на Пианиста, който нанася ударите си буквално през ден, не бива да се подценява обстановката. Днес сме двадесет и седми, остават три дни до новогодишните празници. Хората са по-доверчиви и по-невнимателни. Налага се да търсим начин да избързаме с експертните заключения, за да можем по-скоро да действаме. Най-вероятно още утре ще имаме отговор от лабораторията. Идентифицирането на косъма ще ни даде достатъчно основания за задържане на конкретното лице. Заслугата за това е на лейтенанта. Мисля, че добре се е справил с поставената от мен задача.