Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Магдалена… Магдалена… — някой упорито повтаряше името й в тъмното. Тя отвори очи и не разбра къде се намира. Беше легнала, а надвесен над нея стоеше мъж в бяла престилка и я удряше по лицето. Не го виждаше добре, погледът й беше разфокусиран. Тя с вик се опита да скочи. Но нито краката я слушаха, нито от устата й излезе нещо. Беше като парализирана. С ужас се опита да вдигне поне ръка, за да се предпази, но и това не успя да направи.
— Магдалена, не се страхувай. Доктор Георгиев съм, дежурният лекар, виждаш ли ме? Сестра, 800 милиграма анексат, бързо. — Тя усети бодване в сгъвката на ръката и разбра, че й бият инжекция. — Сега ще се оправиш. Не се страхувай, сестра ти е добре. Доколкото й позволява състоянието, разбира се…
След цяла вечност, както й се стори, Магдалена успя да проговори въпреки набъбналия и някак вдървен език. Устата й бе пресъхнала, но тя не обръщаше внимание на своите неразположения.
— Хванахте ли го? — изхъхри тя.
— Измъкнал се е. Но ти си спасила сестра си. Браво! Герой момиче си, да знаеш! Дошла си тъкмо навреме, не е успял нищо да й стори. Забавило го е това, че е трябвало да се отърве от тебе. Не се безпокой! — каза докторът, явно забелязал тревогата в очите й. — Мария наистина не е постарадала.
— Календарчето? — изхъхри отново Магдалена. Езикът й вече бе намалил огромните си размери и почваше по малко да я слуша.
— Моля? — доктор Георгиев я загледа внимателно, може би мислеше, че бълнува. — Сега не се напрягай, трябва да си почиваш.
— Моля, вижте в джоба ми. Там ли е календарчето?
— Не се вълнувай, Магдалена… — докторът не можеше да разбере какво иска тя от него.
Магдалена се опита да разшава пръсти и установи, че вече я слушат. Бавно, сякаш изкачваше Еверест, ръката й преодоля разстоянието до джоба. Трябваше й още едно усилие, за да се извърти и да бръкне вътре. Джобът беше празен. Може би е в другия? Повтори същата процедура с другата ръка. Пак нищо. Все едно мълния просветна пред очите й. Този, който го е взел, признава неговата важност като доказателство. Значи е негово, а не на Мария. Значи отбелязаните дати имат друг смисъл… Но дали той е сред тези, които тя разпитваше и на които показваше календарчето? Или може би си го търси, защото помни, че го е пъхнал в реферата? Не, откъде ще знае тогава, че го държи в джоба си?!
Вратата се отвори и в стаята, където я бяха настанили, влезе капитан Стоев.
— Дали ще мога да говоря с нея, в състояние ли е вече? — обърна се той към лекаря. — Има ли някакви увреждания?
— Все още е леко замаяна, но учудващо бързо се справя със състоянието си. Развълнувана е, но това е нормално.
— Аз съм виновна! — Магдалена вече се бе почувствала по-добре и се поизправи в леглото. — Май наистина е било важно, а аз го задържах. Чудех се дали е на Мария… Исках първо сама да разбера чие е било… И, кълна се, ще разбера! За всичко ще си плати!
Николай се удиви на духа на това момиче. Не беше никак уплашена, а в очите й святкаше такава ярост, че той си даде сметка — тя няма да се откаже от намеренията си.
— За какво говорите? — попита той.