Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Мисля, че си пълниш главата с неща, които само те объркват. Нали ако беше някаква улика, полицаите щяха да го вземат! — той хвана ръката й и целуна пръстите един по един. — Милата ми. Замръзнала си. Искаш ли да те стопля?
— Може би си прав… Може би чисто и просто халюцинирам… Искаш ли да вървим малко по-бързо, че вече се стъмва. И наистина ми е малко хладно.
Тя се сгуши отново в прегръдката на Юли и двамата тръгнаха към светлините на близкия булевард.
Николай се върна от огледа на новото убийство в отвратително настроение. Този път момичето, като се изключи големият бюст, почти по нищо не приличаше на предишните. Дръзкото нападение бе осъществено посред бял ден в парка. Нямаше съмнение, че това е изпълнение на Пианиста. Характерното мораво петно се набиваше на очи. Дрехите бяха разкъсани, но жертвата бе захвърлена, без да бъде прикрита голотата й. Явно много бе бързал, тъй като ухото на убитата бе разкъсано. Направо бе изтръгнал обецата. Модната розова чантичка се търкаляше наблизо и те веднага установиха самоличността на момичето. Било е с доста свободно поведение въпреки твърде младата си възраст. Ученичка в близкия техникум, но по външен вид никак не приличаше на такава. Ярко гримирана, с евтини, но модни дрешки, с чантичка, в която само една тетрадка по „всичкология“ подсказваше, че е била на училище, тя се впуснала в поредната си авантюра. Или по-точно — последната… Нападението бе станало в обедните часове, а към четири е била открита от група младежи, минаващи по тази рядко използвана през зимата пряка пътека на път към залата за тренировки.
По време на огледа върлинестият съдебен лекар бе начумерен като буреносен облак и си го изкарваше на журналистите. Едно от хлапетата, открили трупа, бе звъннало веднага на майка си, репортерка в някаква кабеларка, и новинарите се бяха изсипали на местопрестъплението преди всички. Естествено, бяха изпотъпкали наоколо като стадо бизони! Досега поне успяваха да държат надалече тази орда, приличаща понякога на лешояди, но вече бяха попаднали в прицела на обективите им. След престъпниците и лекарите Петър най-много мразеше журналистите. Николай в това отношение споделяше чувствата му. Не само се бъркаха там, където имаше най-малко нужда от тях, но и често представяха нещата доста неточно и изкривено. Но затова пък с много подробни описания на жестокостите и извращенията. Понякога имаше чувството, че самите те са със садо-мазохистичен уклон. Досега успяваха да ги държат настрани, доколкото бе възможно. Николай се постара да представи това престъпление като единичен и несвързан с другите убийства случай. Раздуването на масова истерия по повод на серийния убиец бе последното, което желаеше. Той най-вероятно щеше да се укрие, да „потъне в тинята“ и тогава шансовете им да влязат в дирите му щяха да бъдат значително намалени. Но, познавайки манталитета на журналистите, не си правеше никакви илюзии. Те в най-скоро време щяха да се разровят, да навържат случаите и да взривят бомбата на поредната сензация. Трябваше да ги изпревари. Трябваше на всяка цена да бъде една крачка пред тях.
Цял ден не беше слагал дори троха в устата си. От цигарите и изпитите кафета му горчеше, все едно бе дъвкал сурова маслина. Бе ги опитвал и знаеше, че сурови дори са отровни. Като горчилката, която се бе насъбрала в празния му стомах. Отби се през бюфета, откъдето си взе жилав сандвич, помогна си с чаша кока-кола да го преглътне по-бързо и запали поредната цигара. Ако по-рано стомахът му се бе свил от глад, сега го почувства като раздута, тежка и кой знае защо гореща топка. Хвърли в себе си поредното кафе, за да я охлади, и се качи в стаята си.
На бюрото го чакаше запечатан плик от информационната система на министерството. Беше отговор на запитването му до базата данни за подобни престъпления, съдържащи характерния набор признаци. На територията на страната не бяха открити други такива случаи. Николай отключи касата и прибра плика вътре. Поне един светъл лъч в цялата история. Трябва да ограничат търсенето на Пианиста само в София. Това бе за предпочитане пред координирането на съвместни действия с колегите от регионалните управления.
Тъкмо пишеше доклада за последния случай, когато се обади Питона. Свикваше извънредно съвещание. Гласът му вибрираше, наситен с обертоновете на крайна степен на раздразнение. Някой щеше да бъде погълнат след броени минути. Николай прибра документите и се приготви да слиза. Къде ли се губеше помощникът му? Шефът изрично спомена, че държи на личното присъствие на целия състав. Звънна на Димитър по мобилния и се поуспокои, че е на пет минути от управлението. Никак не беше добре, че не успяха да се координират. Той не беше наясно какво е свършил младокът и още по-малко имаше представа как ще се представи пред шефа. Беше му дал задание да се срещне с близките на жертвите и да изясни конкретни въпроси. Имаше обаче смътното предчувствие, че внезапният изблик на шефа някак е свързан с неговото оперативно дело. Дръпна една благословия с неясен адрес и тръгна към мястото на екзекуцията.