Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Стимул? Ако нямаш пари да си платиш парното, тока, телефона — можеш ли да разчиташ на голия стимул? Хората са твърде обременени… И твърде затворени всеки в проблема си. — Юли се замисли отново и изглеждаше някак отнесен и натъжен.
— Точно заради това! Напротив, може би трябва по-често да се напомнят тези неща. Ето, аз например, не бях чувала за Еклисиаст. — Магдалена почувства желание да го окуражи. — Със сестра ми четохме като малки една Библия за деца, после някаква книжка за Христос, и трябва да ти призная, че с това знанията ми в тази област свършват. С майка ни много сме си приказвали, тя е чудесен слушател и приятел, но някак не е ставало дума за Библията… И наистина съжалявам, че едва сега научавам неща, които са ми страшно необходими.
Магдалена се насочи към една пейка, седна и вдъхна дълбоко хладния въздух. Той бе наситен с резкия мирис на сняг, борова кора и предвечерна свежест.
— Мисля, че това, което ти ми каза, много ще ми помогне. Именно сега. Сядай! — обърна се тя към Юли, който стоеше до пейката като страж.
— Странно е, че говорим за Библията… Тук и сега… Никога не съм предполагал, че ще изляза на разходка с хубаво момиче и ще си говорим на библейски теми! Как така си се заинтересувала точно от тази тематика? — той седна малко далеч от нея, но така, че да я вижда.
— Срещнах… един човек, една жена по-точно. В особен за мене момент ми каза неща, които ме потресоха. Едва днес разбрах, че ми е цитирала Еклисиаст. Искам да разбера защо точно него. Имам чувството, че някак е свързано със сестра ми, че ще мога да й помогна, ако разбера нещо, което засега ми се изплъзва. И… виж обаче какво излиза. Малко ще преувелича, но… щом не можеш да откриеш нищо ново, щом знанието, което придобиваш в търсенето на смисъла, ти носи само печал, щом трябва да разчиташ не на себе си, а на момента, какво ти остава? Само настоящият миг, казваш? А ако искаш да го промениш?
— Остава любовта. Тя може да промени всичко. Да даде смисъл на всичко. Мисля, че не случайно точно след Еклисиаст е Песен на песните.
— Песен? Ти и по-рано я спомена. Защо се казва така? Там нали са притчи, проповеди…
— Мисля, че защото е изпята на един дъх. От нея лъха на кедър и нагрети смокини… На сладък гроздов сок по сгорещени тела и нощна роса в косите. „Колко си хубава и колко приятна, о, възлюбена, в очарованието си! Тоя твой ръст прилича на палма и съсците ти на гроздове. Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; и ето, съсците ти ще бъдат като гроздове на лоза, и благовонието на дъха ти като ябълки, и устата ти като най-хубаво вино.“ Харесва ли ти?
— Чакай малко! Това… от Библията ли е? Тая еротика?!
— Да, мила. Но освен страст… там има и болка. И тя е толкова по-силна, колкото по-пламенна е любовта. Чуй това… — неусетно Юли се бе озовал съвсем близо, бе хванал ръцете на Магдалена в своите и я гледаше в очите. — „Отворих на възлюбения си, но той си бе отишъл. Потърсих го, но не го намерих. Повиках го, но не ми отговори. Намериха ме стражите, които обхождат града. Биха ме, раниха ме, отнеха ми мантията… Заклевам ви, ако намерите моя възлюбен, кажете му, че съм ранена от любов…“ — гласът му звучеше омагьосващо.
Магдалена не разбра как се бе озовала в обятията на Юли. Ръцете му я бяха обгърнали така, че тя остана почти без дъх. Отвърна на целувката му. От него лъхаше на свежест, ръцете му бяха силни, а устните горещи… Прималя й. Прииска й се да забрави всички тревоги и да се разтопи в прегръдката му. Спомни си изведнъж сутрешния сън и последвалите го угризения. Нима бе сънувала Юли?! Усети, че прави нещо нередно. Сестра й лежи там, на границата между живота и смъртта, а тя тук се целува! Със съседа! Вярно, той наистина е много симпатичен, но тя не е влюбена в него! Това са само хормони… Тя си има Майкъл… Нима се чувства толкова беззащитна, че е готова да отвърне на първата покана?
— Чакай, чакай малко — задъхано проговори Магдалена и се опита да се освободи. Той не се възпротиви, но хвана отново ръцете й. Струваше й се, че очите му ще прогорят дупки по кожата на лицето й. — Чакай, моля те… Мисля, че не е време за това…
— Защо да не е?… Зависи само от нас.
— Не, Юли, не! Ще се почувствам омерзена от себе си, ако сега се отдам на… Сестричката ми се бори за живота си, а аз… Разбираш ме, нали? Харесвам те, но… Не сега…
— Разбирам те… Ела тук. — Той я прегърна този път закрилнически през раменете и я привлече меко към гърдите си. — Нищо не искам от тебе. Само да знаеш, че можеш да разчиташ на мене.
— Знам. Благодаря ти — тя се сгуши в прегръдката му. Струваше й се, че чува ударите на сърцето му през дебелия плат на балтона. Никога не си бе представяла Юли дори като евентуален по-близък приятел, какво остава за нещо по-сериозно. Той живееше в друг свят, твърде различен от този на младежките им закачки и забивки. Работеше в някакъв престижен научен институт, дори сред съседите се говореше, че е перспективен млад учен. Магдалена чувстваше респект към него, беше й симпатичен и като мъж, но сега нямаше друг избор, освен да му откаже. Дори не биваше да се колебае. Беше се заклела да отмъсти за сестра си. Имаше пред себе си задача и всичките й мисли трябваше да бъдат посветени на нея.