Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— За календарчето, което беше пъхнато в реферата на Мария! Същия реферат, който е носила някъде в деня на нападението! Чудех се… После почнах да ги питам един по един… Никой нищо не каза…
— Чакай малко, успокой се и дай да караме наред. Първо, откъде е изчезнало? У тебе ли е било? — Николай не се усети как мина на ти.
— Да, в джоба на дънките ми. — Тя се надигна вече много по-лесно и с последна надежда пребърка всичките си джобове, но те пак си бяха празни. — Няма го. Той го е взел. А първия път ровеше в реферата! Явно го е търсил, а аз не съобразих… Трябваше още тогава да ви кажа…
— Така, успокой се. Всяко зло за добро. Значи е представлявало заплаха за него. Щом е предпочел да го търси в малкото време, с което е разполагал… Сега искам много точно да ми го опишеш. От двете страни. Спомняш ли си го добре?
— Как иначе, толкова го разглеждах! На лицевата страна имаше снимки на книги и адрес на книжарница. Помня го добре, и книгите помня. А отзад бяха оградени с червен химикал четири дати. Шести септември. Двадесет и втори септември. Първи ноември. Всичките — напечатани с червени цифри, официални празници. С изключение на последната дата. Двадесет и трети декември.
— Браво, Магдалена! Наблюдателна си! — Николай бе развълнуван не по-малко от нея. — Това са дните, в които са убити другите момичета.
— Ама как… и още ли има? Като пристигнах, чух по новините за едно момиче, но нищо не казаха за други… Аз, като ви се развиках оня ден, или май беше вчера, не знаех, че има и …
— Има. Днес още едно момиче е убито — допълни Николай с неохота.
— Да, видях вестника… Пък аз почти почнах да мисля, че календарчето е било на Мария. Че си е оградила датата на връщане… И празниците — от носталгия. — Магдалена вече беше по-добре и стана. — Искам да ида при нея.
— Чакай, не сме свършили! Кажи имената на всички, на които си го показвала. Или си говорила с тях за него.
— Първо, показах го на Александър. Бяхме в „Арките“. Аз май доста се бях разпалила и виках малко по-силно… После, питах Виктор — ходих при него в телевизията. Май и там са могли да ме видят и чуят доста хора… И за последно го показвах на Юлий, наш съсед от блока. Ама бяхме в парка и нямаше други… Май нямаше… Само някакъв мъж се разхождаше с кучето си наблизо. И като се замисля, май всеки път го прибирах в джоба. Не! Помня, че преди да тръгна от „Арките“, го пъхнах в папката… И оня после затова е ровил точно в папката! Май съм направила голям гаф, а?
— Х-м-м-м — разтърка чело Николай, несъзнателно имитирайки шефа си. — На практика кръгът от хората, които са разбрали къде го държиш, се е увеличил доста. Това може и да е било за добро. Имам предвид за следствието, разбира се — поправи се той. — Изиграла си ролята на примамка. Много рисковано! Много неблагоразумно от твоя страна! Поне съзнаваш ли на какъв риск си се изложила?
— Да, разбира се… Мога ли да тръгвам?
— Един момент. Исках да те питам и още нещо. От Елена разбрах, че сестра ти е носела същата вечер сребърни обеци с форма на конусовидни спирали. Знаеш ли ги?
— Да, и аз имам такива. Защо?
— Когато са я открили, е била без тях. Изчезнали са. Убиецът, когото търсим, има навик да взима за спомен по една обеца от жертвите си, но сега липсват и двете. Молбата ми е за всеки случай да ги потърсиш у вас.
— Излишно е да ги търся, няма ги.
— Защо си толкова сигурна?
— Подредих всичките й вещи, няма ги вкъщи.
— Е, добре. Това също е важна информация. Благодаря ти. И сериозно те предупреждавам занапред да не предприемаш нищо повече на своя глава, чуваш ли? Обещаваш ли?
— Да, добре — Магдалена стана и тръгна към вратата, никак не обичаше обещанията. — Сега наистина вече трябва да ида при Мария. Искам да се уверя, че е добре.
28 декември
Календарчето вече не съществуваше. Беше се превърнало в купчинка пепел в кристалния пепелник. Изгори го веднага след като се върна от болницата. Поне това успя да свърши. Една съществена улика най-сетне е ликвидирана. Една малка победа, но той знаеше цената на малките стъпки към триумфа. Сети се за шапката. Отсега нататък трябва да пресмята всеки ход с удвоено внимание. Щом искат следи, ще им ги даде. Такива, каквито той избере.
Сега трябва да се отърве и от сребърната кутия с всичките реликви, които съхраняваше. С голямо вътрешно нежелание взе това решение, тя беше твърде ценна за него, но рискът да я задържи бе неоправдан. Дори без съдържанието си кутията бе опасна. Знаеше за съвременните методи, с които биха могли да установят какво е държал вътре. Прехвърли през ума си различни възможности къде да я скрие, но се отказа. Трябва просто да я изхвърли. Най-добре в кофите за смет. Няма нищо по анонимно от тях, поне напоследък ги чистеха всяка сутрин.