Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Не се безпокой, всичко ще се оправи… — Юли я милваше по гърба и косата, после нежно я целуна по склонената глава. — Ще се оправи, ще видиш.
— Искаш ли да тръгваме? — тя леко са освободи от ръцете му, извади цигара и запали. — Нещо ми е малко хладно.
Двамата станаха от пейката и Магдалена потропна няколко пъти с крак. Пръстите й бяха поизмръзнали. Със залеза на слънцето веднага бе захладняло.
— Юли, имам молба към тебе.
— Кажи, ще направя всичко, което…
— Нека минем през „Св. Александър Невски“. Искам да запаля свещичка за здравето на Мари. Мислех си за „Св. Неделя“, но е далече… А после ще седнем някъде на топло… Юли, искам да ми разкажеш за всичките си срещи с нея. И какво сте говорили. Става ли? — тя дръпна още няколко пъти от цигарата и я хвърли. Двамата отново тръгнаха по алеята.
— Разбира си. Отсега мога да ти кажа, че всъщност я видях за по-дълго само веднъж. На Бъдни вечер, към шест часа. Срещнахме се случайно в магазина и тя каза, че иска да ми даде книгата. Разбрахме се да я изчакам в барчето срещу блока, тя изтича до вас… После поседяхме, поговорихме малко… Това беше.
— Да ти е направило впечатление нещо? Някой подозрителен да се е навъртал наоколо? Кои бяха в барчето, забеляза ли?
— Не, Магдалена. Ако питаш за маскиран убиец, нямаше.
— Не се шегувай, моля те! Сериозно те питам.
— Добре, сериозно — в бара си беше постоянното присъствие от квартала. Знаеш ги, почти едни и същи хора са. Никой нищо подозрително не каза, нито я погледна по-особено, нищо, разбираш ли?
— А Мари как ти се стори? Беше ли разтревожена или напротив — превъзбудена? — тя се опитваше, докато вървяха по алеята, да вижда и очите му. Затова правеше забързано няколко крачки напред и се вглеждаше в него.
— Сестра ти беше в много приятно настроение. Разказа интересни неща за живота ви в Германия, за немците, за българската ви компания там, засипа ме с въпроси какво става тук, в страната… Наистина нищо особено не се случи онази вечер…
— А това? — Магдалена внезапно извади календарчето от задния джоб на дънките си и с един подскок се озова точно пред Юли. — Да ти е показвала това?
— Това?… — той се изненада от поредната й маневра. — Не, какво е това?
— И аз искам да знам. Мисля, че не е нейно. Виждал ли си го у нея?
— Не. Дай да го видя. Къде си го намерила? И защо питаш? Съвсем обикновено календарче… — той го огледа от двете страни.
— Намерих го… Сред вещите й. Дай ми го. — Тя пъхна обратно календарчето в джоба си и продължи. — А когато се видяхте, тя носеше ли една шарена папка, да знаеш да е ходила някъде с нея?
— Не, съжалявам, мила. Нищо повече не знам от това, което ти казах… Сестра ти най-вероятно просто си е отбелязвала празниците на това календарче. Защо мислиш, че има някакво значение?
— Не знам, объркана съм…
Тя тръгна умислена. Не можеше да намери отговор на тези въпроси. Дори не възрази, когато Юли протегна ръка, привлече я към себе си и я прегърна отново. Много нежно отметна косата й и с устни я погали по врата. Горещата му длан я помилва по лицето. Очите му горяха… Чувстваше се беззащитна и уязвима. Харесваше й някой да е загрижен за нея. Имаше огромна нужда от съвет. Някой да й каже откъде се е взело проклетото календарче! И защо така й беше влязло в главата? Може би всичко това си е нейна фантазия и Мария действително просто си бе отбелязала нещо с него…
Някъде зад тях се разлая куче и Магдалена се стресна. Наистина нервите й бяха опънати като струни. Обърна се и видя във вечерния здрач висок мъж да излиза от една от преките алеи. Юли я целуна по косата и я пусна. Наближаваха изхода на парка.
— Знаеш ли, Юли, има нещо странно с това календарче и с реферата на Мария. Не знам къде го е носила, но мисля, че ако науча, ще открия нещо много важно…
— Защо мислиш така?
— Не мога да обясня, просто го чувствам… Нещо се върти около този реферат… И маскираният ровеше в папката й, а там беше само това календарче. Но той не го взе. Или може би просто не успя? Как мислиш?