Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Колебанието на Бера продължи много дълго, след което тя възвърна царствената си осанка, горда и властна от глава до пети като всяка Айез Седай. Което говореше нещо. Пред Айез Седай и кралица на трона си щеше да изглежда жалка повлекана. Тя леко приклекна и вдървено склони глава, едва на косъм.
Кируна, от друга страна, положи видимо усилие да се овладее и спокойствието, което си придаде, беше твърдо и изпълнено с горчивина, също като гласа й.
— Трябва ли в такъв случай да помолим за разрешение тези драгоценни айилки да те попитаме дали най-после ще благоволиш да те Изцерим? Знам, че Галина се е отнесла много грубо с теб. Знам, че целият си в отоци от раменете до коленете. Приеми Церенето. Моля те. — Дори „моля те“ прозвуча от устата й като заповед.
Мин се размърда до Ранд.
— Трябва да си благодарен за това като мен, овчарю. Едва ли ти харесва да те боли. Все някой трябва да го направи, иначе… — Тя се ухили хитро, досущ като Мин, каквато Перин я помнеше преди да я отвлекат. — Иначе няма да можеш да седнеш на седло.
— Младите мъже са глупави — изведнъж каза Нандера, без да се обръща към някого определено. — Понякога понасят ненужна болка като знак за своята гордост. И глупост.
— Кар-а-карн — добави сухо Сюлин, също така към въздуха — не е глупав. Така мисля.
Ранд се усмихна нежно на Мин и изгледа Нандера и Сюлин насмешливо, но когато отново вдигна очи към Кируна, те пак се бяха вкаменили.
— Добре. — Но когато тя пристъпи към него, той добави: — Но не от теб. — Лицето й така се вкочани, че сякаш щеше да се разпука. Устните на Таим се изкривиха в иронична полуусмивка, но когато и той пристъпи към Ранд, без да сваля очи от Кируна, Ранд изпъна ръка назад и посочи. — От нея. Ела тук, Аланна.
Перин се сепна. Ранд беше посочил право към Аланна, без нито веднъж да е поглеждал натам. Това погъделичка мозъка му някъде в тила, но не можа да се сети защо. Изглежда, че и Таим го забеляза. Лицето му бе безизразно като камък, но тъмните му очи пробягаха между Ранд и Аланна и единственото име, с което Перин можеше да нарече миризмата, която сгърчи ноздрите му, беше „озадачена“.
Аланна впрочем съвсем се сепна. По някаква причина тя беше крайно изнервена, откакто се бяха присъединили към Перин на път за насам и външната й невъзмутимост в най-добрия случай можеше да мине за тънко лустро. Сега тя приглади полите си, изгледа предизвикателно Кируна и Бера и се плъзна напред, за да застане пред Ранд. Другите две Сестри скръстиха ръце под гърди и я загледаха като учителки, които искат да се уверят, че ученичката им се представя добре, но още не са сигурни, че ще може. Което си беше пълна безсмислица. Една от двете можеше и да е водачката, но все пак Аланна беше Айез Седай, също като тях. Това още повече задълбочи подозренията на Перин. Да се забъркаш с Айез Седай беше все едно да нагазиш в езерцата на Водния лес до самото Тресавище. Колкото и да са кротки на повърхността, подводните течения могат да те завлекат. А тук, изглежда, с всеки миг се появяваха все повече подводни течения, и то не само от Сестрите.
Смайващо, Ранд хвана с шепа брадичката на Аланна и я накара да вдигне лице към него. Бера изсъска едва сдържано и за първи път Перин бе готов да се съгласи с нея. Ранд нямаше да е толкова прям дори с девойче за танц в село, а Аланна съвсем не беше девойче за танц. Но също толкова смайващо, тя реагира като се изчерви и замириса несигурно. Айез Седай не се изчервяваха и доколкото Перин можеше да съди от личен опит, те никога не бяха несигурни.
— Изцери ме — каза Ранд. Заповед, не молба. Лицето на Аланна почервеня още повече и в мириса й се прокрадна нотка гняв. Дланите й трепереха, докато ги вдигаше да обгърне главата на Ранд.
Перин несъзнателно потърка дланта си, онази, която беше разпрана вчера от копие на Шайдо. Кируна бе изцерила няколко рани по него, а той беше Церен и преди. Усещането беше все едно че са те хвърлили с главата надолу в леден вир; все едно, че се мъчиш да си поемеш дъх и коленете ти треперят от изтощение. И си много огладнял. Единственото, с което Ранд показа обаче, че нещо става, бе леко потръпване.
— Как издържаш тази болка? — прошепна му Аланна.
— Е, приключихме — каза Ранд и отмести ръцете й. След което й обърна гръб, без дума за благодарност. И се загледа към Думайските кладенци.
— Всички са намерени, Ранд ал-Тор — кротко каза Амис.
Той кимна, после още веднъж — по-енергично.
— Време е да приключваме с това. Сорилея, би ли определила Мъдрите, които ще поемат пленничките от Аша’ман? А също и придружителките на Кируна и… моите други съюзнички. — Той се ухили за миг — Не бих искал да сбъркат от невежество.