Една нощ през самотния октомври [bg]

Огледах се. Изтичах в гостната и плъзгащите се се разляха като морски прилив по гърба ми. Нещото в корабния куфар горе заблъска по стените му с невероятна сила. Чух как се цепи дърво. От тавана пък се разнесе дрънкане. Нова мълния превърна тъмнината зад прозорците в жълт ден и гръмотевицата разтърси къщата из основи.

В гостната нямаше нищо, което да наподобява огледало, но пък на масата стоеше наполовина празна (наполовина пълна?) бутилка червен портвайн. Спомних се, че тази разновидност създава специална магия във вътрешността на бутилката. Изправих се на задни крака и я бутнах, но така, че да падне на килима, а не на дървения под. Не се счупи и корковата тапа остана на мястото си. Последва нов блясък и нов трясък. Нещата горе продължиха да вдигат шум. като по всичко личеше, че най-малко Нещото от корабния куфар се е освободило. С един поглед към вратата установих непрестанното, постоянно измъкване на Нещата от огледалото. Чух стъпките на Джак. Стаята и антрето се изпълниха с особена светлина и ми се стори, че тя не може да се отдаде изцяло на вътрешното сияние на плъзгащите се.

Затъркалях бутилката към антрето и видях, че Джак е застанал в другия му край с жезъл в ръка. Това беше небезсмисленият жезъл, с чиято помощ ги бе прехвърлил в по-малкото огледало преди известно време, а не пособието за Играта — Затварящия жезъл, който също бе негова собственост. Въпреки че е господар на Ножа (или обратното), Ножът формално не е средство в Играта, нищо че може да се използва в нея. Ножът е превъплъщение на неговото проклятие и особен източник на сила. Той видя мен и бутилката в същия момент, в който аз видях него.

Джак вдигна жезъла и с негова помощ разполови пихтиестата маса, която ни разделяше. После дойде до мен и плъзгащите затвориха прохода. Вдигна бутилката с лявата си ръка и я отпуши със зъби. Проблясна нова мълния и неземната светлина вътре доби определено зеленикав оттенък, придавайки на господаря ми мъртвешки вид.

Някъде отгоре се разнесе дращене и жълтоокото Нещо от корабния куфар се понесе надолу по стълбата, трошейки пътьом парапета.

— Справи се с него, Смрък — извика ми Джак. — Аз не мога!

И насочи вниманието и жезъла си към Нещата от огледалото, като принуди най-близкото да влезе в бутилката.

Аз се отърсих от объркването и скочих през слузестата маса към долния край на стълбата с оголени зъби и настръхнала козина. Нещото продължаваше да слиза. Лошо, че вратът му беше прекалено къс. Знаех, че ще трябва да му го разкъсам. Зелената светлина бе надвиснала над него, а дъждът чукаше по покрива и прозорците, сякаш някой хвърляше чакъл. Нещото разпери ръце — свършваха с доста зловещо извити нокти — много широко и си дадох сметка, че трябва да действам моментално, повече или по-малко, и да свърша само за секунди, ако искам да остана сравнително цял, а трябваше, защото се налагаше да се погрижа и за следващата неприятност, която вече чувах да се смъква надолу по стълбата от тавана. Отново мълния. Изревах заедно с гръмотевицата и се хвърлих напред под много неудобен ъгъл.