Една нощ през самотния октомври [bg]

В клетки близо и далеч от мен видях осакатени животни — котки и кучета без опашки или без нужния брой крака, сляпо кутре с отрязани уши, котка, от чийто гръб липсваха големи парчета кожа. Тя лижеше болезнената оголена плът и не преставаше да мяука. Що за лудница беше това? Проверих бързо себе си, за да съм сигурен, че съм цял.

В средата на стаята имаше операционна маса, а до нея — голяма табла с инструменти. На куки до вратата висяха няколко някога бели лабораторни престилки със съмнителни петна.

Постепенно главата ми се прочисти и разбрах какво се е случило. Викарият ме бе предал в ръцете на вивисектора. Поне Грималкин се бе измъкнала. Това все пак беше нещо.

Огледах вратата на клетката си. Беше затворена с най-обикновено резе, но мрежата беше твърде ситна, за да мога да промуша лапа и да го вдигна. Освен това не можех да я скъсам. Какво ли би ме посъветвал Ръмжача? В древната гора нещата бяха далеч по-прости.

Най-близкия до ума план бе да демонстрирам покорство и когато дойдеха да ме вземат, да атакувам светкавично. Имах чувството, обаче, че не съм първият, замислял подобно нещо, а къде бяха другите сега? Все пак не можех да си лежа безучастно, за да допринеса за развитието на медицинското познание, така че реших да опитам с плана си, независимо от всичко.

Естествено, когато дойдоха, бяха готови. Имаха голям опит с дългите зъби, така че знаеха как да се справят с тях. Бяха трима — двамата имаха дълги до лактите подплатени ръкавици. Когато изпълних операцията по събуждането, скока и захапването, една от ръкавиците се мушна между зъбите ми. Някой улови краката ми и изви ухото ми болезнено. Бяха много ловки и ме завързаха за масата за по-малко от минута. Чудех се само колко ли време съм бил в безсъзнание.

Започнаха да се подготвят и се заслушах в разговора им.

— Странно да плаща толкова за тази работа — каза онзи, който изви ухото ми.

— Работата е странна и изисква допълнителни усилия — каза другият, който подреждаше инструментите в стройни редове. — Донеси малко чисти кофи за изрезки. Този тип изрично настоя, като го режем на парчета, вътре да не попадат чужди материали и кръв. Искал свещите му да станат абсолютно чисти.

— Как ще разбере?

— След като плаща толкова много, ще стане както иска.

— Тогава ще трябва да ги мия.

— Действай.

Последва кратка отсрочка, при която шумът на течащата вода заглушаваше скимтенето и писъците на другите животни, които започнах да чувам отново.

— Къде е съдът за главата?

— Оставих го оттатък.

— Донеси го. Искам всичко да ми е под ръка. Хубаво кученце. — Той ме потупа по главата, докато чакаше. Бяха завързали муцуната ми, така че нямаше как да изразя своето мнение.