Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Ако не днес, поне утре — отвърна по-възрастният депутат.
Както по-късно се оказа, едва след седмица владетелят на Салтън щеше да получи правото на изказване. Откриването на заседанието бе отложено, за да успеят да пристигнат и онези членове на парламента, които идваха от най-отдалечените области. След като всички заеха местата си, вратите бяха затворени и заседанието почна с протичане на писмото на кралица Анна. Основният тон на официалното послание бе насочен към спешната, ако не и отчайваща необходимост от разглеждане на два въпроса, свързани с интересите на Двора, които парламентът от 1703 година не бе одобрил, а именно — гласуване на бюджета за войската и одобрение на Хановерската династия в Англия и нейните права над трона.
Андрю Флетчър, като лидер на Земеделската партия, бе човек, който изповядваше идеалите на всички отегчени и уморени от егоистичните машинации на Двореца и цялата кохорта на кралските особи. Той говори за необходимостта от независимост на Шотландия като класически оратор от Древна Гърция и ако не всички споделяха напълно неговите прогресивни възгледи, то речта му поне изразяваше мнението на мнозинството. През следващите две седмици, по време на четирите заседания и сесии Дворецът непрестанно плетеше задкулисни машинации посредством опозицията. Следваха разгорещени дебати, които едва не се превръщаха в ръкопашен бой. Накрая все пак някои основни въпроси за независимостта и бъдещето на Шотландия бяха защитени.
Джони се произнесе красноречиво по въпроса за всички приети закони и актове за навигацията, които в крайна сметка бяха лишили Шотландия от връзка с подето световни пазари. Единственият начин да се преодолеят тези бариери беше една извънредно добра флотилия с бързи кораби, които да могат да надминават и побеждават английската навигация. Той взе на два пъти думата по горещия спорен въпрос за отказа да се гласува бюджетът за въоръжените сили на Англия. В моменти залата на парламента често се разтърсваше от такива мощни спорове и караници, че повечето мъже мигом посягаха към мечовете. Цяло чудо бе, че не стигна до дуелиране. Джони силно вярваше в независимостта на своята страна и поради това доста от нощите му бяха безсънни, докато обсъждаха каква стратегия да се предприеме срещу евентуални нови машинации на Двореца.
Двуседмичните усилия да се постигне някакъв резултат в гласуването и приемането на съответните решения се превърнаха в бъркотия, а на двайсет и пети юли настъпи истинската кулминация на противоречията и конфликтите. Наново бе повдигнат въпросът за средствата, предвидени за армията. Роксбърг бе категоричен, че докато няма независимост за Шотландия, не може да се говори и за пари, предвидени за армията на Англия. Поддържаха го повечето членове на парламента.
Туидейл, представителят на кралицата, незабавно отложи сесията за десет дни, за да има време да обсъди положението с Двореца в Лондон.
Разговорите продължиха до късно същата вечер в Единбург и областите наблизо. Всички бяха крайно въодушевени и развълнувани. Най-накрая в Лондон щяха да бъдат принудени да подпишат Акта за безопасност, за да могат да се надяват бюджетът на армията да бъде все пак гласуван. И тъй като Марлбър вече бе планирал своя поход до Бленхайм, военното положение бе доста сериозно в момента. Това основателно тревожеше Англия и тя едва ли щеше да дръзне да провокира Шотландия.
Настроението на официалната вечеря при лейди Роксейн беше приповдигнато. Вдигаха се множество тостове за здравето на онези членове на парламента, които най-много бяха спомогнали да се отстоят позициите на Шотландия и да се отблъсне натиска на Двореца.
— И нека Куинсбъри пропадне вдън земя, заедно с мръсните си пари — заяви Хатън с предизвикателен тон и вдигна чашата си към присъстващите мъже.
— Но първо да си понесе отговорността за земята — добави шеговито Джони и вдигна току-що напълнена та си чаша.
— След като се възобнови сесията на парламента, ще гласуваме на части — подметна лорд Ротс, чийто глас бе пресипнал от двуседмичното надвикване в парламента. — По дяволите, точно така ще сторим. И едва тогава Куинсбъри ще може да плати четирийсет и четирите хиляди лири стерлинги, които са били използвани за подкупи и рушвети.
— Или пък ще трябва да ти продаде дъщеря си, Ланарк, за да им се вдигне цената на англичаните — предложи Роксейн с типичната си чаровна усмивка на прочута ботата дама. — И така, какво ще правим през това време, докато заседанията са отложени? Дали ще се заинтересувате от едно примамливо предложение за морска екскурзия, организирана от клуба на Патрик Стийл?