Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Бързо бяха определени часът и мястото за среща и потегляне след два дни. След това Роксейн погледна към Джони и му се усмихна мило с израза на гостоприемна домакиня.
— Споменах ли ти, че ще използваме твоята яхта, скъпи? — запита го тя.
— Не, но тъй като и друг път си организирала живота ми, без предварително да ме предупредиш, не съм учуден — усмихна се Джони и добави: — Предполагах, че ще постъпиш така и този път.
— Ласкаеш ме, Рейвънсби — игриво отвърна Роксейн, която бе по-скоро негова приятелка, отколкото любовница. Нима някога си позволил на някоя жена да организира или да се разполага с живота ти?
— А ти, Рокси, да не би да си позволила на някой мъж да ти диктува живота! — намеси се най-добрата й приятелка Елън.
— Е, сигурно затова така добре се разбираме двамата — подметна лениво Джони и вдигна чашата си за поздрав към Рокси. Той открай време я уважаваше и обичаше.
— Ако искаш взаимоотношенията ни да останат все така приятелски — каза Роксейн със закачлива усмивка. Докато ставаше от стола си, — разполагаш с половин час, през който да си поделите съдържанието на последната кана с вино и да се присъедините към женската половина на партито, която се оттегля към салона. — И като обхвана с поглед останалите мъже, тя добави: — Подготвили сме ви изненадващи удоволствия там.
Беше твърде рано, когато Джони се сбогува с Роксейн, напускайки играта, в която се бяха включили повечето гости. Бе твърде неспокоен и след солидното количество алкохол — нещо, което често му се случваше напоследък. Само след една-две чаши в паметта му изникваха различни сцени от стаята в кулата и споменът оживяваше още повече под въздействието на алкохола, въпреки че образът на Елизабет не го напускаше дори и когато бе съвсем трезвен. Не беше я виждал от четири месена, но не минаваше нито ден, през който Джони да не мисли за нея. Тази вечер изобщо не му беше до веселби и забавления.
Дори задоволството му от победата над Двореца не бе толкова голямо, колкото очакваше. Естествено, Елизабет Греъм не беше виновна за неговото мрачно настроение. Разбира се, мислите за нея го разсейваха и отчасти можеха да обяснят тягостното му настроение, но всичко това нямаше нищо общо с политиката. Що се отнасяше до независимостта на Шотландия, Джони бе доста скептично настроен. Той добре познаваше Двореца и бе повече от сигурен, че английският парламент едва ли ще допусне независимостта на Шотландия да стане реалност в която и да е област — политическа, икономическа или религиозна. Искаше му се да греши.
Твърде неспокоен и в крайно мрачно настроение, за да посети някой от клубовете за развлечения, Джони ре ши да се отбие в апартамента на Манроу, преди да се върне в своя дом. Той завари братовчед си да приготвя багажа си.
— Виждам, че се възползваш от отлагането на сесията и се каниш да тръгваш нанякъде? — подхвърли Джони, докато се отпускаше в мекото удобно кресло до вратата. — Да не би да си решил да провериш как вървят пешата в Голдихаус? Моля те да се отбиеш и видиш моето ново жребче. Адам ми писа, че е пораснало доста, докато ме е нямало. Не съм го виждал… — Джони премисли и въздъхна: — Боже, вече мина цял месец.
— Аз не отивам в Голдихаус — съобщи Манроу и погледна бързо към Джони, докато сгъваше една своя жилетка. — Каня се да потегля за Тевиътдейл.
— Братовчеде, ужасно си измачка жилетката. Защо не нареди на някой слуга да ти опакова и сгъне вещите? И защо ще ходиш в Тевиътдейл?
— Нали ти казах — Хоуик.
— Бил ли съм трезвен, когато си ми го казал? Не си спомням да си споменавал името му. — Джони се пресегна към матката масичка наблизо и си наля от коняка в една чаша. Опита питието и се усмихна доволен, след което се облегна назад и отвърна сам на въпроса си. — Трябва да съм бил пиян. При кого отиваш в Хоуик? Защо точно Хоуик?
— Джил Локхарт и църквата в Хоуик. Поканен съм на сватба.
— И за кого ще се жени клетият Джил? — тъжно запита Джони.
— За Анджела Греъм.
— От английския род Греъм ли? — внезапно заинтригуван запита Джони. Знаеше, че Греъмови живеят от двете страни на границата и че ги свързват роднински връзки. Освен това разстоянието между Хоуик и имението Трий Кингс бе нищожно.
— Не, тя е от шотландския род. А ако въпросителният ти поглед означава това, за което и аз мисля, мога да те уверя, че Елизабет също е канена на сватбата.
— Ти откъде знаеш с такава сигурност?
— Защото приключваме окончателните планове за Нейната къша и мястото за строежа вече е готово.
За няколко минути в стаята настъпи гробно мълчание. Манроу продължаваше да онакова багажа си, а Джони безмълвно наблюдаваше коняка в чашата си.