Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Рузвелт наследява президентския пост, както по-късно Джонсън наследи Кенеди. След години, когато Рузвелт се опитва да възстанови своята популярност, щастието не го изоставя. Неговият изборен поход из американските щати е всъщност триумфално шествие. Когато през октомври 1912 г. пристига в Милуоки, мнозина компетентни лица предвиждат, че ще спечели необходимия брой гласове. Никой обаче не предугажда, че още от първата октомврийска седмица след преуспяващия политик пълзи подозрителна сянка.
Двадесет и четири дена Йохан Непомук Шранк върви по следите на Теодор Рузвелт.
На 8. X. 1912 г. местните величия са поканени в „Джилпатрик“, един от най-разкошните хотели.
Богата трапеза, оптимистични тостове, вдъхновени предизборни прокламации и мъжко ръкостискане! Наближава времето и Рузвелт трябва да тръгне за предизборния митинг, където го чакат тълпи от хора. Когато излиза от хотела, той набързо се сбогува и се качва в откритата кола. Около него блъсканица, шофьорът включва първа скорост, секретарят му прави знак, че закъсняват. Изстрел!
Теодор Рузвелт остава прав. Добре тренираният Алберт Мартин скача и мигновено сграбчва едрия мъж с мустаци и пенсне, обезоръжава го и го довежда пред Рузвелт. Хората се насъбират, десетки ръце посягат към нападателя за да го линчуват на място, но се намесва самият Рузвелт. Така полицията успява да откара атентатора Йохан Непомук Шранк в салона на хотел „Джилпатрик“.
Тълпата напира към колата. Рузвелт заявява, че нищо му няма, и нарежда на шофьора да тръгне, тъй като избирателите чакат.
На митинга са надошли около девет хиляди нетърпеливи слушатели. Те все още не подозират какво се е случило. Колата на Рузвелт спира пред входа. Съпроводен от своите хора, той се изкачва на трибуната. Единствено секретарят му Джон Макграф знае, че раната на гърдите на бившия президент силно кърви. По пътя той го помолил да се отбият в болницата, за да го превържат, утешавайки го, че избирателите могат да почакат. Рузвелт отказал.
Застава на ораторската трибуна и започва речта си. От време на време губи сили, съвзема се и продължава. След почти едночасова реч той едаа не припада. Джон Макграф се притичва да му помогне и разкрива пред публиката случилото се, като разтваря сакото и показва кървавото петно на ризата му. От вътрешния джоб на сакото измъква черновата на предизборната реч от около петдесет страници. Сгънатата хартия попречила на куршума да проникне дълбоко в гърдите.
Слушателите тържествуват! Кандидатът за президентското кресло е истински американец, герой! Той не е изоставил избирателите си дори в най-опасния за него час! Такъв политик заслужава доверие.
Откарват Рузвелт в болницата и личният му лекар доктор Ламберт констатира, че 38-милиметровият куршум, насочен към сърцето, е заседнал в гръдния мускул.
Атентаторът има вид на порядъчен гимназиален учител с високо чело, оредели коси и блуждаещ поглед. Едва ли някой би могъл да го заподозре в анархизъм или да го оприличи на престъпник. И въпреки това той дълго време се е готвел за убийството. Почти месец следвал на всяка крачка Теодор Рузвелт, пътувал с него от щат на щат, понякога стоял сред въодушевените му съмишленици съвсем близо до него, но не намирал сила в себе си да стреля.
Йохан Непомук Шранк е роден на 5 май 1876 г. някъде край Мюнхен. От малък бил чудак. Израснал сам, без родители, бил осиновен от Доминик и Ана Фламанг. Те живеели добре, но Доминик Фламанг бил недоволен от баварското политическо положение и цялото семейство се преселило през 1889 г. в Съединените щати.
Семейство Фламанг направило добър избор, провървяло му. В едно от нюйоркските предградия отворили кръчма. Подрастващият Йохан работел в нея като келнер. Той бързо обслужвал клиентите си, бил усърден и предприемчив, съумял да спести доста пари и след няколко години вече ръководел предприятието на своите осиновители. Бързо напреднал и забравил трудния живот в отечеството си. После станал американски патриот. Когато банковата му сметка стигнала двадесет и пет хиляди, престанал да работи и се посветил само на своето хоби. Впрочем Шранк не бил роден нито за кръчмар,
нито бил страстен предприемач, за когото печалбата е над вичко.
През 1906 г. продал кръчмата, уединил се и заживял самотния живот на чудака. Четял и пишел стихове и по цели дни бленувал отнесено. Химерите се превръщат в негов единствен жизнен интерес. Започнал да води подробен дневник, в който записвал съдържанието на фантазираните случаи, сякаш протоколирал развитието на психическото си неравновесие.