Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Йохан Непомук Шранк страдал от тиха лудост и затова никой не го е подозирал.
Още през 1901 г. той записал в дневника си ужасна сцена. Сънувал, че се намира в дома на покойника и вижда ковчег, в който мъртвецът — убитият президент Маккинли — изведнъж се раздвижил н седнал. До ковчега стоял монах с черно расо. Маккинли бавно вдигнал ръка, посочил с показалеца си монаха и казал: „Този е моят убиец!“ След като се взрял в лицето му, Йохан Непомук Шранк се ужасил, защото монахът бил Теодор Рузвелт.
Защо именно през 1901 г. психически лабилният Шранк сънува такъв сън? Лесно обяснимо. Вестниците са пълни със съобщения за процеса срещу убиеца на Маккикли и със статии, които или славят новия президент Рузвелт, или се съмняват в неговите способности. Понякога даже единодушно се коментира случайността, която извежда Теодор Рузвелт начело на американския народ, а именно насилствената смърт на Маккинли. Тази зависимост между болезнената фантазия и известното криминалистично правило „Cui bono“ решава уравнението: убиецът на Маккинли е Рузвелт, защото е най-много заинтересован от смъртта на Маккинли.
Над десет години порядъчният американски гражданин Шранк си живее тихо и мирно като напредничав еснаф, записва си химерите и твори стихове.
През 1912 г. бившият президент Рузвелт отново се домогва до благосклонността на избирателите и се кандидатира за президент за трети път.
През нощта на дванадесети срещу тринадесети септември 1912 г. Щранк дописвал някакво стихотворение и изведнъж получил съвсем ясно видение. В неговото болно въображение отново се явил мъртвият Маккинли, обърнал се към него и съвсем ясно го помолил да не позволи неговият убиец Рузвелт да се върне в Белия дом. Шранк приема желанието на мъртвия като заповед
и се самоубеждава, че провидението го е избрало да отмъсти за смъртта на президента, да избави американския народ от проклятието и да отстрани убиеца, който не само че останал ненаказан, но и за трети път се стремял към президентския пост. За целта се снабдява с револвер „Смит енд Уесън“ калибър 38, грабва куфара и тръгва подир Рузвелт. Няколко пъти е съвсем близо до жертвата си, но психическата му нестабилност, страхът и възбудата не му позволяват да стреля. Пред хотел „Джилпатрик“ в Милуоки обаче той се осмелява и натиска спусъка.
Не го осъждат и мнозина предвиждат това. Лекарската експертиза е категорична, че Йохан Непомук Шранк е психически болен и не може да отговаря за деянията си. Изпращат го в лудница и той се примирява с това. Тридесет години Шранк живее там, никой не го посещава и никой не му пише писма. Умира на шестдесет и седем години на 15 септември 1943 г. в деня на четиридесет втората годишнина от съдбоносното видение.
Странно, но атентатът на умопомрачения Шранк, който не е нито анархист, нито политически фанатик, има огромни политически последици и без малко да помогне на Теодор Рузвелт да бъде избран за трети път за президент на Съединените щати. Мъжественото му поведение след нападението, което американците толкова много ценят, издига кандидата на върха на популярността. Краят на изборната кампания прозвучава в полза на Рузвелт. Обществеността, която отначало не е възхитена от опита му да кандидатствува отново, сега застава безрезервно на негова страна. През цялото време, докато е в болницата, той поддържа настроението на избирателите чрез печата, насочван от неговите секретари и поддържащи го политици. И когато две седмици след атентата Рузвелт се появява на разгласения предизборен митинг в нюйоркската Медисън Скуър Гардън, там се стичат около сто хиляди ентусиазирани избиратели, за да изразят почитта си към него. Устройват му такива овации, че никой от политическите пророци не се съмнява в неговата изборна победа.
И все пак нещата се развиват другояче.
Американецът, възпитан от легендите за Дивия Запад, сваля шапка пред простия героизъм на мъжете със силни юмруци и светкавични изстрели. Но в своята същност той е сантиментално същество. Трогва се от нещастната любов на филмовите неудачници и бурно ръкопляска на защитниците на закона. За една нощ Рузвелт се превръща в герой номер едно и има всички шансове да спечели борбата.
Но ето че в замяна на щастливо приключилото нещастие се появява друга трагедия, която засенчва първата. Кандидатът на Демократическата партия Удроу Уилсън става жертва на автомобилна катастрофа! Всички телеграфи предават вълнуващия текст, с едри заглавия специалните издания съобщават за новата сензация. Американците очакват с необикновена съпричастност всяка нова вест и когато научават, че Уилсън ще остане жив и ще оздравее, мигом той става център на тяхното внимание.