Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Но дали смахнатият калабриец не е трябвало да бъде изпратен в лудница?
До последния момент той се държал като актьор в рекламен филм. Трескаво играел ролята на мъченик в името на утрешния светъл ден. Навярно дълбоко в съзнанието си той се смятал за спасител и се държал като твърдоглав хлапак. Отказал да приеме свещеника — нали вярвал в собствената си личност. Когато рано сутринта го извели от килията за смъртни, той избутал пазача, като заявил, че ще отиде сам, тъй като не се страхувал от електрическия стол. Самоуверено влязъл в екзекуторното помещение и смеейки се, седнал на смъртоносния стол. Огледал помещението и започнал гневно да вика. Спасителят на човечеството, страшилището за крале и президенти се ядосал, че не са поканили репортьори, че никой не ще може да заснеме или да филмира славната му смърт. След като се усмирил, палачът му сложил маската с контактите. Ноно Зангара се простил с този свят с гневния вик „Хайде! Натисни най-после копчето!“.
И палачът изпълнил последното му желание.
Екзекутират го, погребват го и го забравят. Но случаят в Бейфронт парк още веднъж изплува на повърхността на историята и предизвика нова сензация.
През 1959 г. излиза от затвора Роджър Тоухи, шеф па една от американските банди и някогашен конкурент на легендарния Ал Капоне. Бившият затворник публикува интересни пояснения на тогавашните събития.
Антонин Й. Чермак, по произход чех, станал кмет през 1931 г., когато в града вилнеели гангстерите. Както много по-късно Робърт Кенеди, и той предприел борба срещу организираните престъпници, обявил им война и в началото имал успех. За две години по улиците на Чикаго били застреляни към двеста опасни гангстери. Мнозина от тях били от бандата на Ал Капоне.
Никой не можел да си обясни на какво се дължал големият му успех. Имало най-различни предположения. Според една от версиите, Чермак се бил съюзил тайно с една от конкурентните банди, чийто бос бил Тоухи, който заедно с чикагските полицаи повалял вражеските редици. По-късно Тоухи заяви, че Чермак му бил обещал да го направи началник на чикагската полиция. След атентата се говорело, че кметът Чермак станал жертва на нещастна случайност, че го улучил куршумът, предназначен за Рузвелт. Никой не се съмнявал в това, дори и самият Чермак. Когато умирал, изрекъл пред Рузвелт думи, които са вдълбани в каменния му паметник в Бейфронт парк в Майами (Флорида): „Радвам се, че това бях аз, а не вие!“
Но Роджър Тоухи пише, че всички са се заблуждавали. Чикагският кмет не бил убит от Джо Зангара. Сред тълпата, стекла се да поздрави новия президент, недалеч от Зангара стоял въоръжен убиец от бандата на Капоне, изчакващ удобния момент. И когато Зангара започнал да стреля по Рузвелт и възникнала паника, гангстерът стрелял по Чермак и го улучил. Така хората на Ал Капоне отмъстили на човека, който посмял да им обяви война.
Друго доказателство освен изявлението на Тоухи няма, но неговото твърдение е логично. Ноно Зангара е разполагал с барабанен револвер с пет патрона. Следователно могъл е и наистина е изстрелял само пет куршума. Но след атентата ранените се оказали шестима: кметът Чермак, две жени, двама мъже и един случаен минувач. Следователно в тялото на един от тях е имало куршум от друг револвер.
Протоколът от аутопсията доказва правдивостта на тази версия: куршумът, пронизал белия дроб на Чермак, бил 45-мм. Доказано е, че Зангара е стрелял с 32-мм револвер.
В такъв случай бил ли е изобщо нещастният Джузепе Зангара, наричан Ноно, убиец?
Сараево 1914
Потънал в полумрак двор. От едната страна грамада нахвърляни сандъци, а от другата — осветени прозорци на печатница. В дъното дълга ниска барака — може би изоставен склад. Мандалото на вратата е спуснато. Преминали тихо през двора, те прекрачват прага и застават сред мрачната светиня.
Тъмни стени, в ъгъла два-три стола, сред стаята маса, покрита с черно сукно. Две горящи свещи, кръст, пистолет, кама и граната. Зад масата фигура в черно расо, върху главата качулка сотвори за очите. Тримата — Трифон Грабеж, Гаврило Принцип и Неделко Чабринович — са застанали чинно един до друг.
— Пригответе се за клетвата!
Вдигат глава. Тъмната фигура разстила на масата знаме с череп и кръстосани кости. Гласът звучи тихо: