Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Още през февруари, непосредствено след атентата на Халтурин, цар Александър създава специална комисия начело с генерал граф М. Т. Лорис-Меликов, който по-лучава широки пълномощия и практически се превръща в диктатор. Той прилага старата изпитана тактика — да симулира либерализация на политическите отношения, а в действителност да затяга юздите. Започва да се говори, че царят се готвел да даде на руския народ конституция, че бил ликвидирал Трети отдел, който обаче тихомълком и под друго име продължавал да съществува, че дал амнистия на изгнаниците, но в повечето случаи това било само една лъжлива маневра.
След атентата на Халтурин народниците издават официален манифест и заявяват, че ще преустановят терористичните си акции, ако царят даде съгласието си за свикването на Думата и се гарантират на народа граждански свободи.
Твърде оптимистични са надеждите им. Но войнственият, известният с жестокостта си на кавказкото бойно поле генерал Лорис-Меликов скоро снема маската си, като започва да управлява с желязна ръка и подписва смъртни присъди и декрети за заточение. Отново заточеници потеглят към Сибир.
Народът престава да вярва в добрите намерения на правителството и народниците разбират, че с демагогската си политика новият диктатор печели само време.
През лятото на 1880 г. народниците предприемат нови действия. Разчитат, че царят, както винаги, напролет ще замине със семейството си за Крим. В Одеса от гарата той ще трябва да отиде на пристанището. На улицата, по която предполагат, че ще мине царят, София Перовска и Саблин наемат магазин с намерение да изкопаят отвътре тунел, за да я минират. Младото семейство, както са се представили те, се залавя за работа, но много скоро петербургският комитет ги отзовава. Довереното им лице от царската охранка ги уведомява, че царят е отложил пътуването си за Крим.
Всичко трябвало да започне отново. На Вознесенския проспект Вера Фингер наема тристайно жилище, което става главна квартира на групата. Тук заговорниците се срещат, обсъждат възможностите и накрая се уговарят да предприемат акция, която влиза в историята като прочутата „Млекарница с руски сирена — Кобозов“ на улица „Садовая“.
Междувременно терористите претърпяват големи загуби. През октомври полицията успява да разкрие и да арестува секретаря на Трети отдел на царската полиция и същевременно член на революционния комитет Клеточников. Скоро след това са арестувани Михайлов, Бароников и Морозов. И тъй като Михайлов е един от ръководителите в организацията, явяват се пукнатини: народниците трябва да си осигурят нови конспиративни квартири, да променят информационната си система, а взаимните контакти да подчинят на нови правила. И отново се залавят за работа.
Юрий Богданович под името Кобозов и студентката Якимова в ролята на негова съпруга се преобличат като петербургски млекари и наемат на улица „Садовая“ в дома на графиня Менгден млекарница.
Впрочем царят минавал най-малко веднъж в седмицата по тази улица на път за манежа в близката казарма.
Планът е същият: да се подкопае улицата и с динамитен заряд да се хвърли във въздуха шейната, с която пътува царят.
„Младото семейство“ отваря магазина, продава мляко и сирене. Отначало няма много клиенти, но затова пък няколко от тях са постоянни. Те посещават млекарницата няколко пъти на ден. Носят чанти, пакети и каменинови делви. Идеята не е лоша: през нощта атентаторите копаят тунел под улицата, а през деня идват като клиенти в млекарницата и малко по-малко изхвърлят пръстта.
Работата продължава съгласно плана, но младата двойка нещо не се харесва на портиера на графиня Менгден: „Та така не говорят млекарите, а и така не се държи една жена на млекар! Тези май са студенти, държат се като деца на знатни родители!“
Не е известно дали портиерът е съобщил в полицията или това е било обикновена проверка, така често извършвана в тогавашна Русия, особено по улиците, по които минавал царят. На двадесет и осми февруари в млекарницата
пристигат двама цивилни. Единият от тях се представя за полицай, а другият за инженер Иван Мровински, член на здравната комисия.
Това звучи невероятно, но те наистина не откриват нищо подозрително, въпреки че от склада зад млекарницата е водел входът към изкопа, покрит с дъски и купчина въглища, а в каците за сирене е била намерена пръст.
Един ден преди проверката в млекарницата друго нещастие сполетява терористите. Полицията разкрива Желябов, като го проследява и го арестува в конспиративната му квартира, където бил скрит част от динамита. При обиска не го намират, а от Желябов не измъкват нито дума. Но все пак полицията е открила следа. Следователно моментът за атентата е настъпил. Не след дълго Изпълнителният комитет получава сведение, че в неделя сутринта царят щял да мине по улица „Садовая“.