Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Гриневицки улучва. Бомбата разкъсва цялата долна половина на тялото на царя. Слагат го в шейната на полицейския полковник. Кочияшът шибва конете и бързо откарват умиращия в Зимния дворец, като покриват краката му с голямо зимно наметало.
Царят не се свестява. Лекарите вече не са в състояние да му помогнат. Умира след два часа.
Царят е мъртъв и, според предположенията на анархистите, народът трябва да въстане. С научна точност те са разработили стратегическия план на атентата, но не са помислили какво ще стане по-нататък. Наистина ли са вярвали, че със смъртта на царя ще рухне и цялата система? Първата крачка е направена, но за следващите те се оказват безпомощни.
Александър II е мъртъв, на трона се възкачва Александър III. Това всъщност е единствената промяна. Впрочем има още една — синът на убития премахва неговите прогресивни реформи и отново въвежда управление на железния юмрук. За конституцията, която е подготвял Александър II, вече не се споменава. И тъй, както впрочем в много други случаи, с атентата анархистите само влошават положението. Политическото убийство забавя политическото развитие, вместо да предизвика мечтания гигантски скок.
Изправят ги пред трибунал. При мъченията Рисаков разкрила някои имена. Полицията наблюдава подозрителните и конспиративните квартири. Арестуват София Перовска на улицата. Тя дори и не е помислила да напусне Петербург.
Осъждат ги на смърт и на трети април в един прекрасен пролетен ден ги екзекутират. Желябов, Кибалчич, Михайлов, Рисаков и графиня София Перовска се изкачват на бързо стъкмения ешафод на Семьоновския полигон. На шията им виси табелка с надпис „Цареубиец“. Палачът Фролов им слага черните качулки и изпълнява задължението си.
Страшилище за президенти
Американците са били винаги прекалени патриоти и от край време обичат да се хвалят с постиженията си. През 1901 г. на Панамериканското изложение в Буфало били демонстрирани успехите на Новия свят. Политиците обявяват изложението за витрина на двадесетия век и за доказателство, че водят страната по прав път. Изложението в Буфало се превръща в място за срещи на преуспелите американци.
Президентът Уйлям Маккинли се готви да посети панаира и заявява, че ще поднесе на американците изненада, която не ще забравят до края на живота си. В голямата концертна зала, наричана „Храм на музиката“, ще устрои президентско ръкуване — ще застане сред залата на малък подиум и ще се ръкува с всеки, който дойде при него.
Като че ли малко налудничаво хрумване, но за началото на столетието не съвсем необикновено. Нещо повече, и до днес ритуалът „shakehands“ остана като едно от задълженията на американските президенти към избирателите.
Тайната служба възразява, смята го за предизвикателство към съдбата, още повече че преди известно време охраната спасила президента от нападение на организирани анархисти. Желанието на президента обаче е заповед. Не остава нищо друго, освен да се вземат по-ефикасни мерки за неговата безопасност, макар че президентът бил уверен, че в Америка няма човек, който би намерил повод да го изпрати на онзи свят. За всеки случай Сикрет сървис разставя в концертната зала „Темпъл ъв мюзик“ около петдесет тайни агенти.
На шести септември в четири часа следобед президентът застава на подиума в залата, служителите отварят вратата и нетърпеливите посетители, обработвани в продължение на няколко дена от местния печат, нахлуват в залата. Полицаите ги строяват в редица и те бавно пристъпват към президента.
Поклон, разтърсване на десницата, оттегляне. Ритуалът протича пристойно, сърдечно и спокойно.
В редицата се появява мъж с гипсирана дясна ръка, затуй подава на президента лявата си ръка. Младежът, пристъпващ крачка след него, също е с превързана дясна ръка. На Ирланд, агент от тайната служба, тази случайност му се вижда твърде съмнителна. Приближава до него и дори слага ръка на рамото му, но вече идва редът на младежа, който след крачка застава пред своя президент. Ирланд се отдръпва встрани.
Младежът с превързаната ръка е Леон Ф. Чолгош.
Под превръзката, направена набързо с носна кърпа, е скрил пистолет марка „Ивър-Джонсън“. На президента той подава лявата си ръка, а с дясната натиска спусъка. Чуват се изстрели и викът на свличащия се президент Маккинли. Тайните агенти на Сикрет сървис се нахвърлят върху атентатора и не пестят ударите си. Някои от присъствуващите се опитват да го линчуват на място, но тежко раненият президент им прави знак да спрат, което всъщност спасява атентатора Чолгош. Поставят му белезници и го откарват в местния затвор.